...........

Не трябваше ли коледа да бъде празника който очакваме с нетърпение? Не трябваше ли всички да бъдат щастливи? Не трябваше ли? Кого трябва да попитам? Към кого да се обърна? Коледния дух не съществува. Няма го. Моля те помогни ни да изчезнем двама. Нека бъда пожертвано нужното. Не ме интересува какво е то. Нека тя бъде щастлива. Моля те! Покажи ми пътя! Аз ще водя. Не ме е грижа колко е страшен и опасен. Не ме е! Грижа ме е в момента само за нея. Искам да я гушна. Искам да и покажа, че не е сама. Няма да позволя тя да бъде сама. Не заслужава това. Има нужда да бъде обичана...
Само за това се моля...

.......

Време спри!Нека не идва утре! Не искам да се събуждам. Искам просто да заспя в прегръдките на мрака и повече да не отворя очи. Нека тя да ме събуди с нежна целувка и да ми каже "Всичко свърши". О господи! Кажи ми, че това е един кошмар. Просто един лош сън. Събуди ме! Моля те! Немога повече. Изгарям от болка. Чувство на дълбока тъга ме обзема. Защо е нужно да се мъчим. Помогни ни да бъдем заедно! Само това. Аз знам пътя,аз ще водя. Отнеми всичко друго от мен,но не ми отнемай любовта. Защото всичко останало е незначително пред нея. Нейната красота,нейните очи, нейните устни, нейните коси, нейните ръце, нейните прегръдки, нейните целувки, моментите с нея, начина по който ме оценя тя. Тя! Тя! Тя! Само ТЯ!!! Надежда е нейното име. И надежда носи в моето сърце. Тя стопли душата ми. Тя отне мрака в нея. Тя е всичко за мен. Обичам я и това не ше се промени.

Къде си?!?

Празен... Самотен... Сърце съшо толкова празно без капчица емоция в него. В съзнанието само един образ-твоят. Нищи друго не виждам. Сляп,глух,лутащ се безнадеждно в тъмното. И с половин сърце в гърдите аз обикалям и търся другата половина. Защото липсва. А тя крещи "Обичам Те!" някъде там в далечината. Обречен в студа вървя и продължавам да търся. Оглеждам се нервно в очакване от някъде да се покаже твоето лице, от някъде да ме докоснат твоите ръце... Да усетя себе си в твоите прегръдки... Студено е. Глухи крясъци изричам аз. Къде си?!?
Вледенен напълно. Жаден за твоите устни... Съзнанието ми казва "Недей ще боли!".
Има ли вече значение? Ще боли повече без нея.
И аз не ще спра да те търся...

Писмо до теб!

Добър вечер съкровище. Ето едно писмо до теб. Писмо за чувства и емоций. Нашите емоций. Но... не съвсем. Празниците пристигат. Всички вече са в коледно настроение и очакват празниците с нетърпение. Но не и аз. Представях си всичко това преизпълнено с жизненост. Трябваше двамата с теб да усетим заедно коледния дух и да изпитаме една незабравима емоция. Нашата емоция. Заедно! А сега една мечта се превърна в бял прашец разпилял се сред коледни снежинки. И ето усещам как ще бъда сам на бъдни вечер. И още по-самотна ще бъде моята душа. И със свещичка в ръката си, застанал пред коледното дърво ще се помоля на бог да бди винаги над теб и да се грижи за теб. Може би съм малко грешен и не винаги прав. Но аз те обичам и искам да бъда мъжът в твоето сърце. Не искам да се превърна в минало, а в бъдеще. Аз знам, че държа един малък свят в ръцете си. Свят за нас двамата. Обичам те!
Този път съм по силен от всякога. Може да съм паднал. Но се качвам по бързо от всякога. Твоя принц на бял кон пристига... Зашото те обича още по силно от преди. Той знае, че и ти го обичащ...

Любов и кратка самота

Тихо е. Чувствам се абсолютно сам. Вървя по тъмни и пусти улици. Единственият звук е на падащите леки капчици дъждец. Изведнъж спирам на един кръстопът за да се огледам за теб,а ти липсваш. Искам да си тук а всъщност знам, че си толкова далеч от тук. Няма шанс да те видя. Без да се замислям избирам отново път и тръгвам. Търся те с очи в тишината. Провиквам се в нищото, твоето име изричам аз и на глас и на ум. И все повтарям "Обичам те съкровище!". И глух е моят глас в тъмата грозна. И също толкова са глухи стъпките ми черни и безлични. Но НЕ!
Стига с този тъмен и мрачен сън. Жив съм аз. Виж съм все още. И съм тук чакайки те с отворени ръце, с роза на дланите ми да се прибереш обратно тук. Аз зная, че ти ме обичаш. Зная, че повече от всичко на този свят да вървиш с човек отварящ всяка порта на живота. И аз самият като мистичен джентълмен пазач отварям тези порти. И сега отварям поредната но сам. И застанал от пред, притаил дъх в очакване на теб - единствена и неповторима в моя живот!
Обичам те!!!

Нощен вятър

Отново е вечер. И отново ме обзе желание да те видя и да те прегърна. Само да можех да те зърна. Знаеш ли? Бих искал да се превърна във вятър буен само за ноща. Да долетя до теб и да кръжа наоколо докато не се появиш. А ти ще се покажеш. Зная го. И този момент аз ще чакам. Ще се спусна към теб и ще те обгърна цялата. Ще прокарам ветрените си пръсти през нежната ти гладко копринена коса. Ще докосна твоята божествено нежна кожа. И макар и само вятър в ноща това съм аз и долетях до тук за теб, моята единствена господарка на сърцето ми. Ето стана време да си ходя. Хей отвори очи, аз съм тук пред теб. Виж ме,прати ми нежно-гореща въздушна целувка за да я усетя. А реалната запази до утре защото тази нощ съм само нощен вятър долетял в твоя сън.

..........

Липсваш ми ужасно много. Немога да го скрия а дори и не искам. И затова сега си седя в стаята на тъмно и се опитвам да намеря някакви частици останали от теб. Седях така неподвижен минута време и след дълготрайни опити да съставя твоят образ реших, че искам помощ. Леко се придвижих към леглото което стоеше така празно. Притворих очите си и зарових лице в мекия юрган. Лек аромат на парфюма ти нежен долових. Но не ми бе достатъчно. Исках още. В миг се сетих за меката възглавница върху която лежеше твоето тяло. Скочих от леглото като упарен и се втурнах към гардероба и с трясък глух отворих вратите. Веднага я съзрях и я притиснах до себе си. Бях я притиснал здраво,силно до себе си! Молейки се да се появиш. Исках да те гушна. Толкова много толкова силно. В този момент краката ми не издържаха. И ето аз паднах на колене все още стискайки възглавницата в прегръдките си...
Исках да легна и да заспя... Но неможех... Исках да преместя времето напред... Непосилно за мен.
НЕ! Аз ще бъда силен! И ще изтърпя времето в което те няма. И когато се върнеш... Обещавам да те чакам с червена роза в ръка...

Wish

Ако ми се яви вълшебен дух от някоя вълшебна лампа и ме пита за едно желание аз бих поискал само едно огледалце в което да виждам отражението на твоето слънчево личице. Да ти се радвам когато не си до мен. И когато съм тъжен да поглеждам в него, в тоите очи и с лъч надежда те да ме пронижат и да бъде изтрита всякаква тъга. Ето силен съм вече нищо неможе да ме сломи. Обичам те безкрайно много и никоя сила не ще ме повали. Сега си ти наред? Кажи ми какво е твоето желание. Представи си че аз съм твоето духче което изпълнява желания. Затвори очи. 1...2...3 Тук съм вече.
Твоето желание е заповед за мен!

Желание, любов, обич

Три неща ни водят един към друг. Три са и са простички. Не са никак сложни.
Желание.
Както те желая аз така ме желаеш и ти знам го. Чувстам го, усещам го. Искаш да си с мен но винаги има нещо което те спира. Сякаш невидима стена в която се блъскаме. Щом немога да пробия стената значи трябва да те желая още и повече. Тогава ще те желая така както никой друг не те е желал до сега...
Любов.
Едва ли има по чиста любов от нашата. Не разбираш ли? Подвластни сме на страста помежду ни. Бурен огън ни връхлита когато погледите ни се срещнат. Природата ни се покланя когато се прегърнем, а когато се целунем цялата красота на света избледнява пред нас...ние сме едно цяло.
Обич.
Тук за съжаление немога да довърша сам. И ти трябва да ми помогнеш. Затова ще ти кажа просто, че те обичам и за да завърша този параграф ти ще бъдеш нужна. Кажи ми, че ме обичаш кажи ми, че ме искаш и не казвай повече. Просто не е нужно. Остави ме аз да водя и да ти докажа, че света е създаден само за нас двамата...

Провалена среща

Среднощните часовници удариха полунощ. Навън вали пороен дъжд, отмервайки ударите на сърцето ми. Силно бие нали? Седя си сам в стаята, с празна купичка от сладолед и облизвайки последните остатъци си мисля за някаква си провалена среща. Трябваше да бъде перфектната вечер. Да бъдем само аз и ти, да стоим на лека светлина в топлата ми стая, прегърнати, обгърнати от вечността и любовта. Но жестоката реалност смаза красивия момент и го превърна в прах и прати го в небитието. И сега седя си сам отпивам глъдка студена вода и драскам в редовете безбройни. Чувства отново са ме обзели и стоя в мрака и пиша и се моля една провалена среща да стане реална и приказна...
Да беше тук сега...

Always and forever

Веднъж ме си спомням ме попита: "Защо ме гушкаш все едно е за последно?" Тогава не отговорих. Но ще отговоря сега. Гушкам те всеки път така, защото незнам кога ще бъде следващия път и дали ще има такъв. Винаги когато те целувам давам всичко от себе, защото това може да ми бъде последната целувка. Знаеш ли... не искам нищо от това да бъде последно. Искам да бъде ако не вечно колкото се може по дълго. Имаме много път да извървим. Да усетим незабравими моменти. Да дадем сърцата си един на друг. Аз вече съм ти дал моето. Дай ми своето и аз ти обещавам, че ше го пазя с цената на живота си! Ще направя така, че ние да греем най-много. Обичай ме, искай ме, желай ме до краен предел, зашото аз те желая повече от колкото някой може да си представи.
Always and forever...

Безсъние (втора част)

Тази нощ пак като една друга нещо не ми се спи. Дори на закрито не ми се стои. Искам да излезем на разходка. Макар и малко късно аз знам, че ще ме последваш. И така къде искаш да отидем или не не по добре остави на мен аз ще водя. Първо искам да отидем до плажа. Там ни очаква приказна картина. Луната в цялата си прелест спуска сребристите си лъчи върху спокойното море и образува сребриста пътечка точно за нас двамата. Ето очаква ни хайде върви. Без да те питам те хващам за ръка и тичаме по безкрайната пътечка. Незнам накъде води дори и не ме интересува. Важното е, че сме двамата само аз и ти. Тогава нищо друго няма значение...
Умори ли се вече да тичаме? Надявам се да е така. Сега ще ти предоставя романтика невиждана до сега. С едно щракване на пръсти вече сме в прекрасен снежен пейзаж и отново само ти и аз. И това ни пази от студът - нашата взаимна обич. Но да не губим повече време. Очаква ни нещо прекрасно. Сред ледения пейзаж се издига малка градинка построена от снежинки. По средата ни чака прекрасна маса за двама придружена от скъпо шампанско с ягоди сметана и нежна музика. Сядаме но не за дълго. И двамата опианени сякаш от нежната мелодия, неусещайки се впускаме в бавен, вечен блус за двама...
Време е да те прибера вкъщи. Но няма да вървим, а ще летим сред звездите. По време на полета ще събера звезден прашец и ще изпиша в небето "Обичам те!" за да видят и разберат всички.
Ето пристигнахме до входната ти врата. Време е да лягаш и утре е ден. И ако желаеш може отново да се разходиш с мен... Лека нощ!

Сън с отворени очи

Тази вечер се прибрах рано. Сякаш пусто беше навън. По улицата тук таме се срещаха хора. Прибрах се вкъщи. Влязох в стаята си тихомълком и не пожелах да цъкна лампата дори. Набързо се измъкнах от дрехите си и легнах по гръб в леглото си. Стоях така неподвижен няколко секунди и след това протегнах ръка към меката завивка. Нямах желание да се завивам с нея. Исках просто да я гушна както гушках теб миналата вечер. Притворих натежалите си клепачи и зарових лице в завивката. Търсех някъде познат аромат и ето, че открих такъв. Нежен женски парфюм ме обгърна и за миг бях завладян. В съзнанието ми прехвърчаха искрици моменти. Вече съвсем ясно можех да усетя нежната ти кожа, да прокарам пръсти през меката ти като коприна коса, дори да усетя вкуса на сладката ти целувка и все пак... Липсваш!
Изведнъж отворих очите си рязко. Студ и самота ме завладяха внезапно. Мечтаех в този момент да си до мен, да те притисна до себе си да те целуна нежно по бузката. И след това да заспиш като бебе в моите прегръдки и така да бъде колкото се може по дълго...
Реалноста отново ме разтресе. Усещам студа по силно. Кожата ми настръхна и реших да се покрия с меко одеало. Сгуших се, погледнах към прозореца и си казах: "Това бе един прекрасен сън с отворени очи!" Обърнах се на другата страна, бавно затворих очи и оставих сънят да ме погълне изцяло...

Среднощна Разходка

Тази нощ навън е хладно. Излизам на терасата. Мисля да открадна още една цигара и да изпадна в минута спокойствие. Колко е тихо навън. Гледам луната и си представям някъде под ярките и лъчи теб самата в грациозен тайнствен танц. Облечена в коприна и разкош, движейки се леко, пристъпвайки бавно в ноща. Босите ти крачета галят с нежност небесния свод, тялото ти ме кани и сякаш казва "Ела...Ела". Протягам ръка към теб ала немога да те достигна... А толкова много да искам! И изведнъж осъзнавам, че това е както за удавника звездата. Гледайки я. Молейки я за своето спасение. И аз съм удавник корабокруширал на брега на сърцето ти.
И ето минутата свърши връщам се обартно в реалноста. Време е да чуя гласа ти по телефона. Готова ли си? Едно...две...три... Чакам те да вдигнеш....
Ало.........?!

Аз и Ти

Днес се случи нещо прекрасно между нас. Отново разпалени в страста ние бяхме заедно. Телата ни едно в друго слети, неразделни. Устните ни впримчени във вечната целувка. Погледи пламенни разменяхме един на друг. Искри хвърчаха палейки все по силно любовната игра. И ето изморени двама лежим. С тела леко запотени, със сърца туптящи, желащи времето да спре и да останем само двама. Но ето, че отново ти се измъкваш, с грациозна стъпка в ноща. И сам стоя сега и броя всяка минута без теб. Знай аз те чакам и утре е ден знам. И пак ще те видя, и пак ще бъда твой за вечността...

Крадец на целувки

Тази вечер ще бъда престъпник в твоите очи. Ще бъда крадец на целувки. Целувки предоставени ми от твоите устни. Следя ги бавно от доста време. Планирам бавно всяко едно движение към тях. Те са най-ценното което бих могъл да открадна. И все пак си мисля, че няма да успея да открадна достатъчно количество. Ти не би ми позволила. Знам, ще ми дадеш до толкова, че да ме опианиш. И бавно и загадачно ще изчезнеш и отново ще ме оставиш сам, в прекрасен сън заспал. Но и утре е ден ще се събудя и ще разбера, че моята задача е неуспешна. Но няма да се откажа. И вече ще искам да открадна повече от твоите целувки. Ще открадна твоето сърце както ти открадна моето.

Загуба

Какво се случва със светът подяволите? Някой може ли да ми обясни. Хора падат и умират пред очите ми. И то велики хора. С какво са заслужили смъртта си? Защо трябва да страдат техните близки? Не разбирам. А може би и не искам да разбирам защо. Ето ще дам пример. Вчера 17:00 часа почина заместник-директора на ГРЕ Раковски. Името му бе Рафаил Даскалов - голямо име. Запомнило се в нашите очи умове и сърца. Строг,дисциплиниран макар и понякога простоватичак ние го обичахме. Той бе лицето на гимназията. Може би не ми прави чест да говоря така. Да да вече се досещатате. Аз съм ученик в тази гимназия. Познавах господин Даскалов. Изключително жалко е, че преди да си отиде той беше един вид нагрубен от мен. Чувсташе се обиден. Знаех го. Когато той дойде да ми се кара трябваше да кажа само едно простичко "Съжалявам господине", а аз стоях и гледах виновно. ДА! Виновен бях. Нямах сили да си призная. А трябваше да намеря. Сега вече е късно. Той си отиде. Утре пак ще вляза в училището. Може би с надежда да го видя някъде. Но той няма да се появи. Студ ще лъха от училищните коридори,тишина ще обземе класните стаи. Няма вече от кого да се страхуваме и въпреки това ще мълчим,защото той заслужава да бъде почетен. Поклон пред светлата му памет!!! Завинаги в сърцата ни!!!

Pleasure

Знаеш ли кое ми доставя огромно удоволствие? Това да пиша за теб. Ти си част от всяко едно мое произведение. Независимо за какво пиша винаги влагам от любовта която изпитвам към теб. Тя е безгранична. Някой дори ми се възхищават. Кое е толкова възхитителното? Не разбирам. Аз просто те обичам. Роден съм за да те обичам! Знаеш ли понякога просто ми се иска не да пиша а да крещя. Толкова са силни чувствата в мен. И напират по всяко едно време. Избиват постоянно. Немога да ги спра. Дори и не искам. Обичам всичко в теб. Усмивката ти,косата ти,тялото ти,очите...сърцето ти. Не искам нищо да променяш в себе си. Ти си моето бебе златно,неземно. Не искам повече да пиша. Уморих се да пиша. Искам да ти говоря. Да се оглеждам в твоите очи дълбоки. Да те усещам близо до мен. Какви ги говоря подяволите. Ти винаги си с мен. Където и да отида. Каквото и да направя първо си мисля за теб. Аз те обичам - обичай ме и ти. Светът е само за нас двамата. Протегнал е ръце и ни чака да се хвърлим в обятията му. Само аз и ти! Никой друг. Всички проблеми бледнеят. И ти го знаеш. Когато си тук при мен виждам, че не те интересува нищо. Забравяш за всичко и сме си само двамата. Щастлива си нали? Нека тогава повторя вечерта в която ти грееше. Нека ти припомня отново колко много те обичам и ти обещавам този път ще бъде още по специално от преди... Обещавам!

Искам те

Искам те! И то точно сега. Имам нужда да те притисна до себе си, да усетя сърцето ти, да знам, че си тук до мен. И не искам да те изпускам. Искам само да те имам за ноща. Да те целувам нежно,да галя изивките на изящното ти тяло,да впия устните си във вечна неумираща целувка. Чувам дъхът ти учестен. Възбуда неизмерна облива нашите тела. Прокарвам леко пръсти по гърба ти, с желание да разкъсам дрехите ти и да ти покажа какво означава да бъдем само двамата. Но не ще бъда нежен. Ще сваля меката ти блузка и ще те те целувам по цялото тяло докато с лекота разкопчавам копчетата на твоето дънки. И ето оставаме почти голи. Телата ни, леко изпотени се притискат едно в друго изразявайки своята неизживяна любов. О не издържам вече трябва да те имам на цяло. С един лек сякаш магически, но всъщност нежен замах отнемам и останалото което те покрива. И ето пред мен се открива голо тяло нежно като коприна, с излъчване на майката природа. И бясно хвърляйки се върху теб започваме една безкрайна любовна игра. Сърцата ни бият лудо, в очите ни пламъци страстни бушуват в тази безкрайна игра, която в един момент позволи ти да се прехвърлиш над мен, да ме погледнеш в очите и.....
Разбирам, че всичко това не се случва в момента. Но ще се случи знам го...

Безсъние

Държи ме безсъние тази нощ. Сякаш нещо липсва в моята празна стая. Снощи тук беше топло и приятно, а сега е празно и студено. Липсват ми нечий прегрътки. Студено ми е. Бих могъл да се завия с безброй меки,дебели завивки и пак няма да бъде достатъчно за да се стопля. Бавно отпивам от чаша с вода. Стоя взирам се в една точка... Лутам се с поглед в тъмното. Притварям леко натежали клепачи с желание да усетя нечий устни...
Напразно... Отварям отново очи и ето жестока самота ме залива сега и натъртва в душата ми, че теб те няма тук при мен в ноща. Но все пак надежда някаква се крие в мен,че може би в леглото мое да е останала някаква част от теб. Насочвам се веднага към него. Лягам по корем притварям отново очи. И ето част останала някаква,аромат от парфюма ти нежен. И сега се питам да заспя ли...? Не! Ще остана буден. Искам да усещам този аромат. До сутринта... До утре... До когато и да е само да бъде до следващия път когато ще те видя отново.

...........

Снощи ти дойде при мен. И като малко бебе легна в моето легло и заспа... Дълго време те гледах. Една мисъл на главата ми бе: "Обичам те!". И тогава си пожелах този момент да продължи възможно най-дълго. О боже можех да те гледам с часове,с дни дори с години. В този момент ти бе най-прекрасна на земята. И сякаш звездичките надничаха през прозореца. Искаха и те на теб да приличат. Да бъдат толкова блестящо красиви и лъчезарни. Но неможеха затова стояха,надзъртаха лекичко през щорите и се питаха защо не си една от тях. А луната леко ги погали с нежен лъч и ги прикани да се върнат към небето. Бях щастлив. Това бе един от най-прекрасните моменти в живота ми. Отпуснал глава до гърдите ти и слушайки ударите на сърцето ти аз притворих очи и се отпуснах. Устните ми заеха форма на лека усмивка. Бях още по щастлив. Ти беше до мен. Ти ти същата в която съм неизмеримо влюбен доживот. Ти си моето бебе! Обичам Те!

Надежда и Любов

Не разбирай погрешно това мое действие не съм се отказал от теб. Просто трябваше да направя това. Още помня деня в който ми го даде. Каза ми:"Сега носи моята енергия."
Е сега вярвам, че носи енергията на двама ни. Виж снимката в ляво. Кръстчето което ми даде е символ на надеждата. А свещичката е единствената която остана незапалена в онази прекрасна нощ когато бяхме заедно. Тя символизира чувствата които изпитвам към теб. Сметнах за нужно да разделя помежду ни надеждата и пламъка на любовта ни. Аз все още те обичам слънчице мое!Все още искам света за нас двама ни. Просто повярвай на думите ми. Бъди с мен и нека полетим. Довери ми се и аз ще ти докажа, че не е нужно да съжаляваш за нищо...
Дори сега ще останат думи не изказани и чувства не показани. Но с времето ще бъдат разкрити... Обещавам!

Независимо от Всичко

Независимо от случилото се утрешния ден това ще бъде публикувано в полунощ. И ще бъде за теб,за теб и само за теб. Погледни изображението в ляво. Представлява огледало - счупено при това. Защо ли? Защото е създено от спомени. И то само прекрасни. Но всеки път щом погледна се опитвам да събера огледалото отново и само се наранявам. Но всичко е наред. Всеки ден опивам отново и отново. Имам сили... Никога няма да се уморя да дълбая в раната. Може би боли,но боли за теб. Може би съм мазохист,но теб обичам и никоя друга няма да желая така както желая теб Всяка нощ,всеки ден,всеки час...всяка минута Аз Обичам теб

Too many questions...but.... Just one Desire

Съзнанието ми е един кръстопът. Толкова много пътища... И седейки по средата гледам и не искам да поема по който и да било. Има само един път за мен и той е нагоре, към истинското щастие. Там горе водещата звездица в живота ми. Тя винаги е била над мен просто съм я забелязал прекалено късно. Изведнъж този кръстопът се превръща в магистрала. Покрай мен профучават избори и изпитания изпратени от съдбата. И издържам на всяко едно от тях, защотот съм силен. А изборите... Аз вече съм избрал. Знам какво искам и какво чувствам. Нищо неможе да ме спре. Затова ще продължа нагоре. Може да падна. Може да боли, но поне ще знам, че съм жив...

Хора

Всеки човек има слаби и силни моменти. Всеки ден живота му поставя изпитания. И винаги се налага да изберем. И винаги сме на кантар. Винаги трябва да загубим нещо за да получим друго. Било то добро или лошо. Но понякога загубата е наложителна просто, защото съдбата е решила така. Ако изгубиш пари се чувсташ гадно. Ако изгубиш приятел се чувсташ беден. Ако изгубиш любов се чувсташ празен. Тогава просто ни остава да се радваме на малките неща от живота като: слънцето, вятъра, птиците летящи покрай нас.
Трябва просто да се радваме на живота и че ни е даден такъв. Независимо колко гаден може да бъде трябва да сме благодарни, че ни е позволено да живеем. И ако искаме да бъдем винаги живи никога не трябва да се предаваме и винаги да отвръщаме на нещастието с усмивка и да каже: " Върви подяволите искам да бъда жив!" И аз ще бъда жив, защото се налага и не само заради себе си а заради хората които обичам и за които съм готов на всичко...

.

Отдавна не съм писал тук. И истината е, че незнам какво да напиша. Немога да се сетя за нищо красиво. Понякога ми се иска да напиша нещо наистина специално за теб, но думите ми не стигат. Толкова ли съм глупав? Или... Може би... Възможно е това което чувствам да неможе да се опише с думи. Това не означава, че няма да спра да се опитвам. Може и да немога да напиша песен за теб. Но дори и да я напиша какъв е смисълът щом немога да я изпея. Но щом мога да те почувствам значи мога да направя нещо значимо. Нещо надхвърлящо всичките ти представи за красиво... Нещо значимо...

1 Month with you

Както си стоях ей тука в мойта стая. И си казах така и така няма какво да правя защо пък да не напиша нещо. Нещо за теб. Все пак измина един месец а аз нищичко не съм публикувал тук. Мисля, че е време. Пък и обичам да пиша за теб. Ти си моето вдъхновение все пак. Както и да е нека да помисля какво мога да кажа. Общо взето нищо. Първия месец измина сега предстои втория. Обещавам ти да бъде още по-страхотен от първия. Изпълнен с невъобразимо много романтика. С моменти спиращи дъхът ти и спомени поставящи щастие в очите ти и радост в сърцето. Дори боговете биха завидели. И как няма. Аз съм твой роб на сърцето ти завинаги. Аз съм твой пленник на очите ти завинаги. Аз ще те обичам докато звездите не изчезнат от небето и докато слънцето не спре да свети...
P.S. I LOVE U

............

Всеки художник си има муза. Всеки рисува със свой собствен стил и никой друг неможе да го имитира защото, е уникален. Е господ не ми е дал възможноста да творя върху платното. Но мисля, ще имам възможност да нарисувам нещо красиво. Ще се опитам да творя направо в представите ти. Ще нарисувам картина каквато е отвъд представите дори и най-великите художници. И ето започвам да рисувам. На пръв поглед картината е много проста: езеро само един бряг. Лек ветрец повява от време на време носейки със себе си шепота на любовта. Момче и момиче седят на брега потопили краката си във водата гледайки залеза. До тук добре, но картината е все още твърде обикновенна, някак си безцветна. Хмм... Имам решение на въпроса. Взимам палитрата и смесвам цвета на любовта и цвета на вечността. Полученото нанасям по цялата картина и ето какво се получва. Картината оживява пред очите ти. Гледай какво се получава. В цялата спокойна обстановка и изгряващотото слънце изведнъж момичето се обърна към момчето целуна го загадъчно и му прошепна тихичко на ушенце "Обичам те!" В този момент живота му придоби друг смисъл за него на света бяха останали само те двамата. Той се обърна погледна я с поглед който казваше "Ти си ми всичко на този свят!", целуна я и и каза:" Чуваш ли сърцето ми което бие за теб? Чуваш ли как с всеки удар то създава ритъм който шепне обичам те. Усещаш ли как този ритъм омтерва безкрайното време. Да да точно така. Времето с теб е безкрайно и така ще си остане.........
Немога да рисувам по добре от това. Но едно мога със сигурност и това е да продължа да ти показвам колко много те обичам!

;( ;( ;( ;(

Снощи стоях взирах се в нищото на красивия пейзаж. И с всяка част от секундата осъзнавах, че в тази кратинка липсваше нещо. Или не не... Липсваше някой. Липсваше ТИ!!! Дори сякаш природата не желаеше нашето присъствие. Вятъра тихо шепнеше "Вървете си!". Небето беше озарено от падащи звезди отмерващи падането на твоите сълзи. Дори огънят не искаше да гори. Някакви бегли пламъчета пробягваха насам натам търсейки път към своето бягство сред дирите на ветреца. Мрака ни завладяваше,а природата отчаяно търсеше твоето присъствие. Последен зов... Няма те...
...Кап...Кап... Две сълзи паднаха на пясъка близо до слабо блещукащия огън. Всички очакваха изгрева... Аз очаквах твоето лице да изгрее от някъде,защото ти си моят изгрев всеки ден.
Обичам те!

Родители. Семейство. Мечта!

Още когато бях в корема на мама си представях живота във външния свят. Сигурен бях, че ще бъде много по интересен от този тук. Беше прекалено тясно на всичкото отгоре нямаше никой друг освен самия мен и някакъв си маркуч за който разбрах, че всъщност се казвал пъпна връв и чрез нея мама ме храни. И ето дойде дългоочаквания ден когато Мама ме роди. Тя беше толкова щастлива. Кръсти ме Максимилян. Едно наистина прекрасно име. Нали? (преди го мразех) И докато растях в семейство на учителка и моряк, борещи се да запазят детсвото на едно малко момче което вероятно някой ден ще стане добър ученик и те ще се гордеят с него много. Това беше лъжа. За добрия ученик,за гордоста. Аз съм ужасен и разочароващ. На моменти разочаровам всички. Но най-вече моите родители. Баща ми борещ се с морските стихий, застрашен да бъде захвърлен и погубен някъде в морските шири на океани и морета само и само аз да бъда задоволен и щастлив. Майка ми бореща се не с природни стихий а с детската разглезена напаст заобикаляща ни всеки ден.

Не ги заслужавам. Бих искал да изчезна и никога повече да не се появя за да не тровя живота им. Защото аз съм отрова течаща във вените им. Господи моля те излекувай ме помогни ми да бъда по - добър. НЕ! НЕ! Аз ше бъда по - добър. Обещавам тук сега пред себе си. Ще се докажа, но няма да е сега. Някой ден Дядо Стефан и Баба Диана ще бъдат най-щастливите баба и дядо защото ще имат работлив син коректна снаха и много много внуци вероятно може би и внучки...
Заради вас ще го направя. Аз не заслужавам. Вие обаче да.

Приказка за малката капчица.

Имало едно време...
В една далечна земя, сред високите облачни полета се намирало облачното кралство. Там живеели всички капчици дъждец които падат над нашите глави в неизвестно време в неизвестен прериод от време. И така в едно скромно, капчесто семейство живеели мама капка и татко капчо. Те никога не били виждали земята от близо само през прозорчето на тяхната облачна къщичка от време на време се виждали ширните зелени поля които хорицата обработвали всеки ден потейки се над слънцето и молещи се за капчица дъждец. И въпреки това те не били толкова нещастни, защото се радвали на едномесечното си бебе капчица. Толкова дълго я очаквали, че сега тя представлявала единственото важно нещо в живота на младото семейство. Съвсем скоро щеше да им се наложи да посетят земята, но по заповед на краля на този облак всяко младо семейство не трябва да се изпраща на работа в случай, че има дете.
С годините малката капчица растяла докато един ден пораснала достатъчно и вече била доста голяма и красива капка. Тя била толкова бистра, че всеки капчо от мъжки пол би се влюбил в нея. Докато един ден не я срещнал младия син на краля. Капко Велики бил млад и красив принц. Но в народа бил известен под името Гръмотевичния, защото бил високомерен, зъл и жесток, а съвсем скоро му предстояло да наследи короната на кралствово и вероятно щял да повика за свои помощници злите гръмотевици за да всяват страх и ужас у народа. Веднага щом видял красивата капка той я поискал за жена...
(Втора част. Скоро...)

I want....

Искам нещо сладко. Ама много сладко. Толкова сладко, че да неможе да се сравни с най-сладкия десерт на света. Ето готвачи наблюдавайте перфектната рецепта за нещо съвършено и изпипано. Ще използваме магия и още нещо...
Вземете дълбок съд и сипете горещ шоколад в него. Така ще получите нейните очи дълбоки и разпалващи страсти в човека огледал се в тях. След това добавете ягоди със сметанова глазура. Така ще получите ярко червените и устни с мек,плодов вкус.
Сега уважаеми читатели следва най-трудната част от тази превъзходна рецепта! Сега ще ви обясня как да изваяте нежното,изящно тяло на тази дама. Поставете до момента забърканата магическа смес в съд за печене. Добавете три супени лъжици нежност,една купичка сексапилност и щипка любов... Печете 30 минути на слънчева светлина за перфектен тен. И ето десерта е готов. Бон Апети!
(За ваше съжаление рецептата вече е патентована и повторна направа е строго забранена. Готовият продукт струва твърде скъпо за да си го позволите. Благодаря за вниманието!)

Dream Girl

Всеки ден гледаш към нея. Нали? Искаш ли да ти кажа какво ти е на ума в момента? Само не отричай. Неможеш да излъжеш точно мен. Знам, че тя е твоят вечен блян. Тя всякаш живее в твоята утопия и неможе да я напусне. Боже мой понякога ти се иска това "момиче мечта" да бъде една малка стъклена топчица която да захвърлиш и да натрошиш на хиляди, малки пърченца и да я накараш да изчезне защото всеки ден това те убива. Малко по малко губиш себе си в този блян и живееш в един измислен свят надявайки се някой ден внезапно да стане чудо и тя да се влюби в теб. Неможеш да и заповядаш дали да го направи. Но и никога няма да разбереш дали ще бъдеш с нея, защото тя незнае и вероятно никога няма да разбере. Страшно приятно е да лежиш и да се взираш в звездите и да си мислиш за това колко розово може да бъде всичко и да си представяш, че я целуваш и прегръщаш всеки ден. Можеш да си представиш всичко красиво и хубаво с нея, но неможеш да симулираш красивите и влюбени очи. Никой неможе... Затова ако някой ден тя разбере силно се надявам да не бъде късно. Нито за теб нито за нея. И ако бъде възможно да срещнеш някоя друга то дано бъде по добра от нея. Единствено и само от тев зависи кога тя ще усети, че момчето правещо се на приятел е искало нещо повече... Нещо отвъд звездите и нейните представи за вълшебно неща които само ти си способен да и покажеш...
Покажи и кой си всъщност!!!

She died ;(

Тя умря... Няма я... Замина си... И то по най-жестокия начин по който може някой да си отиде. С нейната загуба тя остави една мъничка игличка в сърцето и ума на момчето което я обичаше за което ще го боли докато не загине и той. Той стоеше срещу нея и я гледаше как бавно и мъчително си отиваше. Тя умираше в ръцете му. Кървави сълзи падаха от очите му докато мрака завладяваше нейното сърце и бавно и постепенно я превръщаха в черни пясъци отвяни от вятъра на мъката и страданието. И като божие наказание той беше принуден да си спомни всеки един момент с нея. О боже мой! Тези спомени! Те бяха толкова много. Въпреки,че всеки един от тях беше светъл и щастлив те летяха към съзнанието му като черни копия,стремящи се да го пронижат и да му отнемат светлината и да оставят само страх празнота и тъмнина. Седейки по средата на нищото той се огледа. Нямаше никой. Той беше сам. Само вятъра повейваше едва едва разнасяйки последните живи картини от живота и. Черни грозни птици грачеха зловещо и кръжаха над главата му допълвайки неговото отчаяние. От очите му прокапаха две самотни сълзици. Той ги изтри,изправи се и погледна нагоре. Очите му отново се насълзиха при мисълта за нея,но въпреки всичко той продължи заради нея. Заради това,че тя никога повече няма да може да продължава накъдето и да било. Затова заради нейният дух сега момчето е по живо от всякога и ще я пази в сърцето си на веки веков.

Look at me!

Искам всеки който ме познава да ме погледне,но не като човек. Искам всички да си представят, че съм огледало. Но това огледало не е обикновенно. То е магическо и вместо да отразява вашият собствен облик то ви показва как гледате на личноста затворена в огледалото. Виждате ли ме? Как ме виждате? Искате ли да бъдем приятели или не? Мразите ли ме или не?! И въпроса на който желая най-много отговора: Познавате ли ме? Не ме познавате. Или по скоро голяма част от хората които вече са създали грешна представа за мен. Те ми се подиграват и гледат на мен с надсмешка. Какво ви има бе хора? Просто погледнете в мен и вижте истинския човек този с емоцийте на когото ако му станете приятел би умрял за вас. Не ми пука вече за нищо искам просто да остана сам и да се опитам също да погледна в огледалото и да видя човека отсреща,защото вече и аз не съм сигурен, че го познавам.
И ето поглеждам в огледалото и виждам една неутешима душа желаеща да получи каквото иска. Но това чакане вече е твърде дълго. И сега тази душа се лутаща се безцелно е спряла на едно място. Като малко дете изгубило надежда тя ридае кървави сълзи и изчезва постепенно и на нейно място се появява само мрак и тъга... Твърде лошо и сега вие ми кажете какво виждате.......?

.....

Докосни вятъра. Полети със звездите. Поне за една нощ бъди такъв какъвто няма да бъдеш никога. Преживей всичките си чувста на ново. Не съжалявай за нищо случлио се до сега. Единственото което трябва да направиш сега е да вдигнеш глава да продължиш напред. Радвай се на малките неща от живота,направи нещо откачено и никога не забравяй приятелите си защото те са главната движеща сила в живота ти. Майната и на любовта. Майната им на всички които не те оценят ти си велик сам по себе си...

Stars

Ето ето там горе виждам една звездичка. Само едничка. Ти виждаш ли я? Ще я кръстя на твое име. Защото си приличате. В момента тя е излязла съвсем самичка вероятно е изоставила някъде мама и татко и решила да озари това толкова тъмно небе и може би да отиде на гости на луната и там да си направят купонче със приятелките и звездички. И въпреки това никъде не казах защо я кръщавам на твое име. Ето сега ще кажа от всичките звездички тя е най-ярката и най-лъчезарната и свети в душата на хората. И сега я гледам и гледам и гледам...и...и утре може би няма да я има на небосвода, но се надявам ти да я замениш и да бъдеш звездичка за всички нас!

Love,love,love........

В днешния ден реших да поизляза навън, но не с приятели не за да се забавлявам, а просто да остана за момент със себе си. Искаше ми се просто да преосмисля всичко в главата си. И седейки на една пейка случайно отрсреща на алеята стояха момче и момиче,очевидно влюбени един в друг. Личеше си,че се обичат,защото всеки който погледнеше към тях някак си се зареждаше с тяхното щастие и тяхната любов и на лицето му застиваше в усмивка. Гледах ги доста време. Наблюдавах техните жестове, искричките заредени с тяхната тръпка прехвърчащи помежду им. О боже! Как да не им завиждаш. Чувстват се толкова живи и истински. Те не ходят те летят. Не с крила а със сила надхвърляща пределите на нормалното. Създавайки един свят само за тях двамата поставящ граница между доброто и злото създавайки тяхната вътрешна неразрушима връзка. Сам съм! И какво от това. Има други които се обичат това е важното . Може би не е дошло моето време. Може би е дошло. Надявам се денят да дойде скоро. Надявам се денят да бъде утре.
Ако ще е утре нека по това време ме озари една жълта звездичка и да ми покаже,че не съм сам на този свят и че винаги има надежда...

Един красив момент.....

Всичко което някога съм казал е истина. Всичко което мисля е реалност. Чувствата идващи откъм сърцето ми са предпоставка за един нов свят предназначен за теб и мен. Но този свят е все още паралелен,създаден единствено и само от моя разум в моето сърце. Някъде вътре в него една огромна част от него е заета само за теб и мен. Там има една прекрасна градина,отрупана с бели цветчета и пишни храсталаци. Посредата на градината е построена чудна люлка. Нейните опори са слънчеви лъчи. Украсена е с трепкащи звездици които отразяват своята ослепителна светлина в изомрудено-зелените листенца кичещи се край люлката.И вътре в люлката, върху едно синьо-бяло облаче лежиш ти-прелестна както винаги. И ето лек ветрец подухва и побутва люлката. Ти поглеждаш нагоре към светлото небе усмихваш се и се радваш на всичко около себе си, защото ти си кралицата на тази райска градина а тя е моето сърце. А сега сигурно ще запиташ къде съм аз? За мен няма място в този свят. Моето паралелно аз е някъде в твоето сърчице. И единственият начин те да бъдат заедно да се съберат тук в нашия реален свят и да покажат на всички останали колко са красиви заедно. Да се обичат и да доведат всичкото добро в сърцата им при лошото тук за да може то да си отиде и всички да бъдат щастливи. ;)

Camera... Action!

Знаете ли какво е чувството да бъдеш на сцената. Няколко стотин чифта очички стоят вперени в теб, в очакване на твоето изпълнение. И ето музиката започва разпалени тела се задвижват в ритъма. Всеки един човечец в залата гледа с усмивка и окуражава младежите с аплодисменти. Всеки един от нас танцува като за последно. Всеки един от нас забравя своите грижи своите проблеми. Всичко изчезва оставате само ти и ритъмът. Бляскавите светлини и прожектори подчертават движенията излъчващи лекота и грациозност.Всяко наше движение казва на публиката по нещо. Ние сме творци и караме публиката да изживява нашите чувства и емоции,да вижда начина по който се чувстаме в момента всичко е до чувстата. Няма чувста... Няма емоции... Няма огън... Няма и танц...
Това сме ние! Това съм аз! Един миг на сцената - една нова реалност. Един друг свят. Никой неможе да ти го отнеме.
Dance 4 LiFe BabY!

Why they hate me ;(

Какво сторих? Какво съм направил обяснете ми! Моля ви! С какво съм заслужил смеховете и подигравките ви падащи върху мен. Не съм нито сляп нито глух. Явно приемате само хора влизащи във вашите критерии които незнам на какво отговарят а и не искам да знам. Не желая да влизам в "Кръга на Великите". Бъдете си вървежни. Омръзна ми да правя каквото и да било за да спечеля уважението ви. Вие сте виновните не аз. Бъдете сигурни някой ден ще стоя по високо от вас и особенно от теб Камелийче златно. Знаеш ли? Имаше един момент в който ти започна да се държиш по добре почти бях сигурен, че си започнала да ме уважаваш. И това беше момент в който ти беше наранена. Тогава наистина ти съчувствах, но ти незнаеше.Най-големия ти проблем е че, съдиш по външния вид и въобще не вникваш в това какъв е човека стоящ насреща ти. Опознай ме. Разбери кой съм и какво струвам и тогава ме съди....

No Name

Защо погребах всичко дълбоко в себе си? Защо се промених толкова много? Превърнал съм се в безчувствено създание...непоказващо емоцийте си, чувствата си, сърцето си на заобикалящите го. Всичко в мен излъчва тъга и студенина. Преди радвах околните със своите емоций. Макар и на моменти малко смешен и леко глуповат винаги успявах да накарам всеки да покаже усмивката си било то да ми се подиграва или просто да се порадва на това да блестиш въпреки всичката „тъпотия” която тегне над този свят. Искам отново да бъде така. Но вече: „Не си по-различен от останалите” каза ми едно розово ангелче дошло откъм земята на щастието и светлината. Искам само да му благодаря за тези думи, защото те идват от неговото сърчице изпълнено с любов и светлина. Аз предадох добротата на това ангелче два пъти, но то никога не ме предаде. Господи! Благодаря ти, че я прати при мен!