;( ;( ;( ;(

Снощи стоях взирах се в нищото на красивия пейзаж. И с всяка част от секундата осъзнавах, че в тази кратинка липсваше нещо. Или не не... Липсваше някой. Липсваше ТИ!!! Дори сякаш природата не желаеше нашето присъствие. Вятъра тихо шепнеше "Вървете си!". Небето беше озарено от падащи звезди отмерващи падането на твоите сълзи. Дори огънят не искаше да гори. Някакви бегли пламъчета пробягваха насам натам търсейки път към своето бягство сред дирите на ветреца. Мрака ни завладяваше,а природата отчаяно търсеше твоето присъствие. Последен зов... Няма те...
...Кап...Кап... Две сълзи паднаха на пясъка близо до слабо блещукащия огън. Всички очакваха изгрева... Аз очаквах твоето лице да изгрее от някъде,защото ти си моят изгрев всеки ден.
Обичам те!