Още когато бях в корема на мама си представях живота във външния свят. Сигурен бях, че ще бъде много по интересен от този тук. Беше прекалено тясно на всичкото отгоре нямаше никой друг освен самия мен и някакъв си маркуч за който разбрах, че всъщност се казвал пъпна връв и чрез нея мама ме храни. И ето дойде дългоочаквания ден когато Мама ме роди. Тя беше толкова щастлива. Кръсти ме Максимилян. Едно наистина прекрасно име. Нали? (преди го мразех) И докато растях в семейство на учителка и моряк, борещи се да запазят детсвото на едно малко момче което вероятно някой ден ще стане добър ученик и те ще се гордеят с него много. Това беше лъжа. За добрия ученик,за гордоста. Аз съм ужасен и разочароващ. На моменти разочаровам всички. Но най-вече моите родители. Баща ми борещ се с морските стихий, застрашен да бъде захвърлен и погубен някъде в морските шири на океани и морета само и само аз да бъда задоволен и щастлив. Майка ми бореща се не с природни стихий а с детската разглезена напаст заобикаляща ни всеки ден.
Не ги заслужавам. Бих искал да изчезна и никога повече да не се появя за да не тровя живота им. Защото аз съм отрова течаща във вените им. Господи моля те излекувай ме помогни ми да бъда по - добър. НЕ! НЕ! Аз ше бъда по - добър. Обещавам тук сега пред себе си. Ще се докажа, но няма да е сега. Някой ден Дядо Стефан и Баба Диана ще бъдат най-щастливите баба и дядо защото ще имат работлив син коректна снаха и много много внуци вероятно може би и внучки...
Заради вас ще го направя. Аз не заслужавам. Вие обаче да.
Ти си най-хубавото и слънчево момче на Земята и не мога да бъда по-благодарна на света за това, че съдбата ме срещна с теб! Ти си невероятен приятел и заслужаваш много!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
ОтговорИзтриване