понеделник, 27 април 2009 г.

.....

Докосни вятъра. Полети със звездите. Поне за една нощ бъди такъв какъвто няма да бъдеш никога. Преживей всичките си чувста на ново. Не съжалявай за нищо случлио се до сега. Единственото което трябва да направиш сега е да вдигнеш глава да продължиш напред. Радвай се на малките неща от живота,направи нещо откачено и никога не забравяй приятелите си защото те са главната движеща сила в живота ти. Майната и на любовта. Майната им на всички които не те оценят ти си велик сам по себе си...

неделя, 26 април 2009 г.

Stars

Ето ето там горе виждам една звездичка. Само едничка. Ти виждаш ли я? Ще я кръстя на твое име. Защото си приличате. В момента тя е излязла съвсем самичка вероятно е изоставила някъде мама и татко и решила да озари това толкова тъмно небе и може би да отиде на гости на луната и там да си направят купонче със приятелките и звездички. И въпреки това никъде не казах защо я кръщавам на твое име. Ето сега ще кажа от всичките звездички тя е най-ярката и най-лъчезарната и свети в душата на хората. И сега я гледам и гледам и гледам...и...и утре може би няма да я има на небосвода, но се надявам ти да я замениш и да бъдеш звездичка за всички нас!

Love,love,love........

В днешния ден реших да поизляза навън, но не с приятели не за да се забавлявам, а просто да остана за момент със себе си. Искаше ми се просто да преосмисля всичко в главата си. И седейки на една пейка случайно отрсреща на алеята стояха момче и момиче,очевидно влюбени един в друг. Личеше си,че се обичат,защото всеки който погледнеше към тях някак си се зареждаше с тяхното щастие и тяхната любов и на лицето му застиваше в усмивка. Гледах ги доста време. Наблюдавах техните жестове, искричките заредени с тяхната тръпка прехвърчащи помежду им. О боже! Как да не им завиждаш. Чувстват се толкова живи и истински. Те не ходят те летят. Не с крила а със сила надхвърляща пределите на нормалното. Създавайки един свят само за тях двамата поставящ граница между доброто и злото създавайки тяхната вътрешна неразрушима връзка. Сам съм! И какво от това. Има други които се обичат това е важното . Може би не е дошло моето време. Може би е дошло. Надявам се денят да дойде скоро. Надявам се денят да бъде утре.
Ако ще е утре нека по това време ме озари една жълта звездичка и да ми покаже,че не съм сам на този свят и че винаги има надежда...

четвъртък, 16 април 2009 г.

Един красив момент.....

Всичко което някога съм казал е истина. Всичко което мисля е реалност. Чувствата идващи откъм сърцето ми са предпоставка за един нов свят предназначен за теб и мен. Но този свят е все още паралелен,създаден единствено и само от моя разум в моето сърце. Някъде вътре в него една огромна част от него е заета само за теб и мен. Там има една прекрасна градина,отрупана с бели цветчета и пишни храсталаци. Посредата на градината е построена чудна люлка. Нейните опори са слънчеви лъчи. Украсена е с трепкащи звездици които отразяват своята ослепителна светлина в изомрудено-зелените листенца кичещи се край люлката.И вътре в люлката, върху едно синьо-бяло облаче лежиш ти-прелестна както винаги. И ето лек ветрец подухва и побутва люлката. Ти поглеждаш нагоре към светлото небе усмихваш се и се радваш на всичко около себе си, защото ти си кралицата на тази райска градина а тя е моето сърце. А сега сигурно ще запиташ къде съм аз? За мен няма място в този свят. Моето паралелно аз е някъде в твоето сърчице. И единственият начин те да бъдат заедно да се съберат тук в нашия реален свят и да покажат на всички останали колко са красиви заедно. Да се обичат и да доведат всичкото добро в сърцата им при лошото тук за да може то да си отиде и всички да бъдат щастливи. ;)

вторник, 14 април 2009 г.

Camera... Action!

Знаете ли какво е чувството да бъдеш на сцената. Няколко стотин чифта очички стоят вперени в теб, в очакване на твоето изпълнение. И ето музиката започва разпалени тела се задвижват в ритъма. Всеки един човечец в залата гледа с усмивка и окуражава младежите с аплодисменти. Всеки един от нас танцува като за последно. Всеки един от нас забравя своите грижи своите проблеми. Всичко изчезва оставате само ти и ритъмът. Бляскавите светлини и прожектори подчертават движенията излъчващи лекота и грациозност.Всяко наше движение казва на публиката по нещо. Ние сме творци и караме публиката да изживява нашите чувства и емоции,да вижда начина по който се чувстаме в момента всичко е до чувстата. Няма чувста... Няма емоции... Няма огън... Няма и танц...
Това сме ние! Това съм аз! Един миг на сцената - една нова реалност. Един друг свят. Никой неможе да ти го отнеме.
Dance 4 LiFe BabY!

петък, 10 април 2009 г.

Why they hate me ;(

Какво сторих? Какво съм направил обяснете ми! Моля ви! С какво съм заслужил смеховете и подигравките ви падащи върху мен. Не съм нито сляп нито глух. Явно приемате само хора влизащи във вашите критерии които незнам на какво отговарят а и не искам да знам. Не желая да влизам в "Кръга на Великите". Бъдете си вървежни. Омръзна ми да правя каквото и да било за да спечеля уважението ви. Вие сте виновните не аз. Бъдете сигурни някой ден ще стоя по високо от вас и особенно от теб Камелийче златно. Знаеш ли? Имаше един момент в който ти започна да се държиш по добре почти бях сигурен, че си започнала да ме уважаваш. И това беше момент в който ти беше наранена. Тогава наистина ти съчувствах, но ти незнаеше.Най-големия ти проблем е че, съдиш по външния вид и въобще не вникваш в това какъв е човека стоящ насреща ти. Опознай ме. Разбери кой съм и какво струвам и тогава ме съди....

сряда, 8 април 2009 г.

No Name

Защо погребах всичко дълбоко в себе си? Защо се промених толкова много? Превърнал съм се в безчувствено създание...непоказващо емоцийте си, чувствата си, сърцето си на заобикалящите го. Всичко в мен излъчва тъга и студенина. Преди радвах околните със своите емоций. Макар и на моменти малко смешен и леко глуповат винаги успявах да накарам всеки да покаже усмивката си било то да ми се подиграва или просто да се порадва на това да блестиш въпреки всичката „тъпотия” която тегне над този свят. Искам отново да бъде така. Но вече: „Не си по-различен от останалите” каза ми едно розово ангелче дошло откъм земята на щастието и светлината. Искам само да му благодаря за тези думи, защото те идват от неговото сърчице изпълнено с любов и светлина. Аз предадох добротата на това ангелче два пъти, но то никога не ме предаде. Господи! Благодаря ти, че я прати при мен!