Поисках аз да слезе раят на земята,
а всъщност сам се горе бях качил.
Ангел нежен с името Надежда аз видях и
мигом с нея аз се запознах.
Понесохме се двама с нея
над розовите облаци в безкрая
и накрая така и не разбрах кога аз
земният глупак в нея бях се влюбил.
Но влюби се и тя във мен и
ето, че дойде и злощастният ни ден
когато съдбата раздели ни и
подяволите любовта ни прати.
Моментало бях изгонен аз
от святата земя. И без любов останах
чак до сега.
Остана ми само спомен прекрасен
с дъх на свежа самота.
И една рана нежна
грозно кърви сега.
