Dream Girl

Всеки ден гледаш към нея. Нали? Искаш ли да ти кажа какво ти е на ума в момента? Само не отричай. Неможеш да излъжеш точно мен. Знам, че тя е твоят вечен блян. Тя всякаш живее в твоята утопия и неможе да я напусне. Боже мой понякога ти се иска това "момиче мечта" да бъде една малка стъклена топчица която да захвърлиш и да натрошиш на хиляди, малки пърченца и да я накараш да изчезне защото всеки ден това те убива. Малко по малко губиш себе си в този блян и живееш в един измислен свят надявайки се някой ден внезапно да стане чудо и тя да се влюби в теб. Неможеш да и заповядаш дали да го направи. Но и никога няма да разбереш дали ще бъдеш с нея, защото тя незнае и вероятно никога няма да разбере. Страшно приятно е да лежиш и да се взираш в звездите и да си мислиш за това колко розово може да бъде всичко и да си представяш, че я целуваш и прегръщаш всеки ден. Можеш да си представиш всичко красиво и хубаво с нея, но неможеш да симулираш красивите и влюбени очи. Никой неможе... Затова ако някой ден тя разбере силно се надявам да не бъде късно. Нито за теб нито за нея. И ако бъде възможно да срещнеш някоя друга то дано бъде по добра от нея. Единствено и само от тев зависи кога тя ще усети, че момчето правещо се на приятел е искало нещо повече... Нещо отвъд звездите и нейните представи за вълшебно неща които само ти си способен да и покажеш...
Покажи и кой си всъщност!!!

She died ;(

Тя умря... Няма я... Замина си... И то по най-жестокия начин по който може някой да си отиде. С нейната загуба тя остави една мъничка игличка в сърцето и ума на момчето което я обичаше за което ще го боли докато не загине и той. Той стоеше срещу нея и я гледаше как бавно и мъчително си отиваше. Тя умираше в ръцете му. Кървави сълзи падаха от очите му докато мрака завладяваше нейното сърце и бавно и постепенно я превръщаха в черни пясъци отвяни от вятъра на мъката и страданието. И като божие наказание той беше принуден да си спомни всеки един момент с нея. О боже мой! Тези спомени! Те бяха толкова много. Въпреки,че всеки един от тях беше светъл и щастлив те летяха към съзнанието му като черни копия,стремящи се да го пронижат и да му отнемат светлината и да оставят само страх празнота и тъмнина. Седейки по средата на нищото той се огледа. Нямаше никой. Той беше сам. Само вятъра повейваше едва едва разнасяйки последните живи картини от живота и. Черни грозни птици грачеха зловещо и кръжаха над главата му допълвайки неговото отчаяние. От очите му прокапаха две самотни сълзици. Той ги изтри,изправи се и погледна нагоре. Очите му отново се насълзиха при мисълта за нея,но въпреки всичко той продължи заради нея. Заради това,че тя никога повече няма да може да продължава накъдето и да било. Затова заради нейният дух сега момчето е по живо от всякога и ще я пази в сърцето си на веки веков.

Look at me!

Искам всеки който ме познава да ме погледне,но не като човек. Искам всички да си представят, че съм огледало. Но това огледало не е обикновенно. То е магическо и вместо да отразява вашият собствен облик то ви показва как гледате на личноста затворена в огледалото. Виждате ли ме? Как ме виждате? Искате ли да бъдем приятели или не? Мразите ли ме или не?! И въпроса на който желая най-много отговора: Познавате ли ме? Не ме познавате. Или по скоро голяма част от хората които вече са създали грешна представа за мен. Те ми се подиграват и гледат на мен с надсмешка. Какво ви има бе хора? Просто погледнете в мен и вижте истинския човек този с емоцийте на когото ако му станете приятел би умрял за вас. Не ми пука вече за нищо искам просто да остана сам и да се опитам също да погледна в огледалото и да видя човека отсреща,защото вече и аз не съм сигурен, че го познавам.
И ето поглеждам в огледалото и виждам една неутешима душа желаеща да получи каквото иска. Но това чакане вече е твърде дълго. И сега тази душа се лутаща се безцелно е спряла на едно място. Като малко дете изгубило надежда тя ридае кървави сълзи и изчезва постепенно и на нейно място се появява само мрак и тъга... Твърде лошо и сега вие ми кажете какво виждате.......?