She died ;(

Тя умря... Няма я... Замина си... И то по най-жестокия начин по който може някой да си отиде. С нейната загуба тя остави една мъничка игличка в сърцето и ума на момчето което я обичаше за което ще го боли докато не загине и той. Той стоеше срещу нея и я гледаше как бавно и мъчително си отиваше. Тя умираше в ръцете му. Кървави сълзи падаха от очите му докато мрака завладяваше нейното сърце и бавно и постепенно я превръщаха в черни пясъци отвяни от вятъра на мъката и страданието. И като божие наказание той беше принуден да си спомни всеки един момент с нея. О боже мой! Тези спомени! Те бяха толкова много. Въпреки,че всеки един от тях беше светъл и щастлив те летяха към съзнанието му като черни копия,стремящи се да го пронижат и да му отнемат светлината и да оставят само страх празнота и тъмнина. Седейки по средата на нищото той се огледа. Нямаше никой. Той беше сам. Само вятъра повейваше едва едва разнасяйки последните живи картини от живота и. Черни грозни птици грачеха зловещо и кръжаха над главата му допълвайки неговото отчаяние. От очите му прокапаха две самотни сълзици. Той ги изтри,изправи се и погледна нагоре. Очите му отново се насълзиха при мисълта за нея,но въпреки всичко той продължи заради нея. Заради това,че тя никога повече няма да може да продължава накъдето и да било. Затова заради нейният дух сега момчето е по живо от всякога и ще я пази в сърцето си на веки веков.