Всеки ден гледаш към нея. Нали? Искаш ли да ти кажа какво ти е на ума в момента? Само не отричай. Неможеш да излъжеш точно мен. Знам, че тя е твоят вечен блян. Тя всякаш живее в твоята утопия и неможе да я напусне. Боже мой понякога ти се иска това "момиче мечта" да бъде една малка стъклена топчица която да захвърлиш и да натрошиш на хиляди, малки пърченца и да я накараш да изчезне защото всеки ден това те убива. Малко по малко губиш себе си в този блян и живееш в един измислен свят надявайки се някой ден внезапно да стане чудо и тя да се влюби в теб. Неможеш да и заповядаш дали да го направи. Но и никога няма да разбереш дали ще бъдеш с нея, защото тя незнае и вероятно никога няма да разбере. Страшно приятно е да лежиш и да се взираш в звездите и да си мислиш за това колко розово може да бъде всичко и да си представяш, че я целуваш и прегръщаш всеки ден. Можеш да си представиш всичко красиво и хубаво с нея, но неможеш да симулираш красивите и влюбени очи. Никой неможе... Затова ако някой ден тя разбере силно се надявам да не бъде късно. Нито за теб нито за нея. И ако бъде възможно да срещнеш някоя друга то дано бъде по добра от нея. Единствено и само от тев зависи кога тя ще усети, че момчето правещо се на приятел е искало нещо повече... Нещо отвъд звездите и нейните представи за вълшебно неща които само ти си способен да и покажеш...
Покажи и кой си всъщност!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар