Хора

Всеки човек има слаби и силни моменти. Всеки ден живота му поставя изпитания. И винаги се налага да изберем. И винаги сме на кантар. Винаги трябва да загубим нещо за да получим друго. Било то добро или лошо. Но понякога загубата е наложителна просто, защото съдбата е решила така. Ако изгубиш пари се чувсташ гадно. Ако изгубиш приятел се чувсташ беден. Ако изгубиш любов се чувсташ празен. Тогава просто ни остава да се радваме на малките неща от живота като: слънцето, вятъра, птиците летящи покрай нас.
Трябва просто да се радваме на живота и че ни е даден такъв. Независимо колко гаден може да бъде трябва да сме благодарни, че ни е позволено да живеем. И ако искаме да бъдем винаги живи никога не трябва да се предаваме и винаги да отвръщаме на нещастието с усмивка и да каже: " Върви подяволите искам да бъда жив!" И аз ще бъда жив, защото се налага и не само заради себе си а заради хората които обичам и за които съм готов на всичко...

.

Отдавна не съм писал тук. И истината е, че незнам какво да напиша. Немога да се сетя за нищо красиво. Понякога ми се иска да напиша нещо наистина специално за теб, но думите ми не стигат. Толкова ли съм глупав? Или... Може би... Възможно е това което чувствам да неможе да се опише с думи. Това не означава, че няма да спра да се опитвам. Може и да немога да напиша песен за теб. Но дори и да я напиша какъв е смисълът щом немога да я изпея. Но щом мога да те почувствам значи мога да направя нещо значимо. Нещо надхвърлящо всичките ти представи за красиво... Нещо значимо...