Wish

Ако ми се яви вълшебен дух от някоя вълшебна лампа и ме пита за едно желание аз бих поискал само едно огледалце в което да виждам отражението на твоето слънчево личице. Да ти се радвам когато не си до мен. И когато съм тъжен да поглеждам в него, в тоите очи и с лъч надежда те да ме пронижат и да бъде изтрита всякаква тъга. Ето силен съм вече нищо неможе да ме сломи. Обичам те безкрайно много и никоя сила не ще ме повали. Сега си ти наред? Кажи ми какво е твоето желание. Представи си че аз съм твоето духче което изпълнява желания. Затвори очи. 1...2...3 Тук съм вече.
Твоето желание е заповед за мен!

Желание, любов, обич

Три неща ни водят един към друг. Три са и са простички. Не са никак сложни.
Желание.
Както те желая аз така ме желаеш и ти знам го. Чувстам го, усещам го. Искаш да си с мен но винаги има нещо което те спира. Сякаш невидима стена в която се блъскаме. Щом немога да пробия стената значи трябва да те желая още и повече. Тогава ще те желая така както никой друг не те е желал до сега...
Любов.
Едва ли има по чиста любов от нашата. Не разбираш ли? Подвластни сме на страста помежду ни. Бурен огън ни връхлита когато погледите ни се срещнат. Природата ни се покланя когато се прегърнем, а когато се целунем цялата красота на света избледнява пред нас...ние сме едно цяло.
Обич.
Тук за съжаление немога да довърша сам. И ти трябва да ми помогнеш. Затова ще ти кажа просто, че те обичам и за да завърша този параграф ти ще бъдеш нужна. Кажи ми, че ме обичаш кажи ми, че ме искаш и не казвай повече. Просто не е нужно. Остави ме аз да водя и да ти докажа, че света е създаден само за нас двамата...

Провалена среща

Среднощните часовници удариха полунощ. Навън вали пороен дъжд, отмервайки ударите на сърцето ми. Силно бие нали? Седя си сам в стаята, с празна купичка от сладолед и облизвайки последните остатъци си мисля за някаква си провалена среща. Трябваше да бъде перфектната вечер. Да бъдем само аз и ти, да стоим на лека светлина в топлата ми стая, прегърнати, обгърнати от вечността и любовта. Но жестоката реалност смаза красивия момент и го превърна в прах и прати го в небитието. И сега седя си сам отпивам глъдка студена вода и драскам в редовете безбройни. Чувства отново са ме обзели и стоя в мрака и пиша и се моля една провалена среща да стане реална и приказна...
Да беше тук сега...

Always and forever

Веднъж ме си спомням ме попита: "Защо ме гушкаш все едно е за последно?" Тогава не отговорих. Но ще отговоря сега. Гушкам те всеки път така, защото незнам кога ще бъде следващия път и дали ще има такъв. Винаги когато те целувам давам всичко от себе, защото това може да ми бъде последната целувка. Знаеш ли... не искам нищо от това да бъде последно. Искам да бъде ако не вечно колкото се може по дълго. Имаме много път да извървим. Да усетим незабравими моменти. Да дадем сърцата си един на друг. Аз вече съм ти дал моето. Дай ми своето и аз ти обещавам, че ше го пазя с цената на живота си! Ще направя така, че ние да греем най-много. Обичай ме, искай ме, желай ме до краен предел, зашото аз те желая повече от колкото някой може да си представи.
Always and forever...

Безсъние (втора част)

Тази нощ пак като една друга нещо не ми се спи. Дори на закрито не ми се стои. Искам да излезем на разходка. Макар и малко късно аз знам, че ще ме последваш. И така къде искаш да отидем или не не по добре остави на мен аз ще водя. Първо искам да отидем до плажа. Там ни очаква приказна картина. Луната в цялата си прелест спуска сребристите си лъчи върху спокойното море и образува сребриста пътечка точно за нас двамата. Ето очаква ни хайде върви. Без да те питам те хващам за ръка и тичаме по безкрайната пътечка. Незнам накъде води дори и не ме интересува. Важното е, че сме двамата само аз и ти. Тогава нищо друго няма значение...
Умори ли се вече да тичаме? Надявам се да е така. Сега ще ти предоставя романтика невиждана до сега. С едно щракване на пръсти вече сме в прекрасен снежен пейзаж и отново само ти и аз. И това ни пази от студът - нашата взаимна обич. Но да не губим повече време. Очаква ни нещо прекрасно. Сред ледения пейзаж се издига малка градинка построена от снежинки. По средата ни чака прекрасна маса за двама придружена от скъпо шампанско с ягоди сметана и нежна музика. Сядаме но не за дълго. И двамата опианени сякаш от нежната мелодия, неусещайки се впускаме в бавен, вечен блус за двама...
Време е да те прибера вкъщи. Но няма да вървим, а ще летим сред звездите. По време на полета ще събера звезден прашец и ще изпиша в небето "Обичам те!" за да видят и разберат всички.
Ето пристигнахме до входната ти врата. Време е да лягаш и утре е ден. И ако желаеш може отново да се разходиш с мен... Лека нощ!

Сън с отворени очи

Тази вечер се прибрах рано. Сякаш пусто беше навън. По улицата тук таме се срещаха хора. Прибрах се вкъщи. Влязох в стаята си тихомълком и не пожелах да цъкна лампата дори. Набързо се измъкнах от дрехите си и легнах по гръб в леглото си. Стоях така неподвижен няколко секунди и след това протегнах ръка към меката завивка. Нямах желание да се завивам с нея. Исках просто да я гушна както гушках теб миналата вечер. Притворих натежалите си клепачи и зарових лице в завивката. Търсех някъде познат аромат и ето, че открих такъв. Нежен женски парфюм ме обгърна и за миг бях завладян. В съзнанието ми прехвърчаха искрици моменти. Вече съвсем ясно можех да усетя нежната ти кожа, да прокарам пръсти през меката ти като коприна коса, дори да усетя вкуса на сладката ти целувка и все пак... Липсваш!
Изведнъж отворих очите си рязко. Студ и самота ме завладяха внезапно. Мечтаех в този момент да си до мен, да те притисна до себе си да те целуна нежно по бузката. И след това да заспиш като бебе в моите прегръдки и така да бъде колкото се може по дълго...
Реалноста отново ме разтресе. Усещам студа по силно. Кожата ми настръхна и реших да се покрия с меко одеало. Сгуших се, погледнах към прозореца и си казах: "Това бе един прекрасен сън с отворени очи!" Обърнах се на другата страна, бавно затворих очи и оставих сънят да ме погълне изцяло...

Среднощна Разходка

Тази нощ навън е хладно. Излизам на терасата. Мисля да открадна още една цигара и да изпадна в минута спокойствие. Колко е тихо навън. Гледам луната и си представям някъде под ярките и лъчи теб самата в грациозен тайнствен танц. Облечена в коприна и разкош, движейки се леко, пристъпвайки бавно в ноща. Босите ти крачета галят с нежност небесния свод, тялото ти ме кани и сякаш казва "Ела...Ела". Протягам ръка към теб ала немога да те достигна... А толкова много да искам! И изведнъж осъзнавам, че това е както за удавника звездата. Гледайки я. Молейки я за своето спасение. И аз съм удавник корабокруширал на брега на сърцето ти.
И ето минутата свърши връщам се обартно в реалноста. Време е да чуя гласа ти по телефона. Готова ли си? Едно...две...три... Чакам те да вдигнеш....
Ало.........?!

Аз и Ти

Днес се случи нещо прекрасно между нас. Отново разпалени в страста ние бяхме заедно. Телата ни едно в друго слети, неразделни. Устните ни впримчени във вечната целувка. Погледи пламенни разменяхме един на друг. Искри хвърчаха палейки все по силно любовната игра. И ето изморени двама лежим. С тела леко запотени, със сърца туптящи, желащи времето да спре и да останем само двама. Но ето, че отново ти се измъкваш, с грациозна стъпка в ноща. И сам стоя сега и броя всяка минута без теб. Знай аз те чакам и утре е ден знам. И пак ще те видя, и пак ще бъда твой за вечността...

Крадец на целувки

Тази вечер ще бъда престъпник в твоите очи. Ще бъда крадец на целувки. Целувки предоставени ми от твоите устни. Следя ги бавно от доста време. Планирам бавно всяко едно движение към тях. Те са най-ценното което бих могъл да открадна. И все пак си мисля, че няма да успея да открадна достатъчно количество. Ти не би ми позволила. Знам, ще ми дадеш до толкова, че да ме опианиш. И бавно и загадачно ще изчезнеш и отново ще ме оставиш сам, в прекрасен сън заспал. Но и утре е ден ще се събудя и ще разбера, че моята задача е неуспешна. Но няма да се откажа. И вече ще искам да открадна повече от твоите целувки. Ще открадна твоето сърце както ти открадна моето.

Загуба

Какво се случва със светът подяволите? Някой може ли да ми обясни. Хора падат и умират пред очите ми. И то велики хора. С какво са заслужили смъртта си? Защо трябва да страдат техните близки? Не разбирам. А може би и не искам да разбирам защо. Ето ще дам пример. Вчера 17:00 часа почина заместник-директора на ГРЕ Раковски. Името му бе Рафаил Даскалов - голямо име. Запомнило се в нашите очи умове и сърца. Строг,дисциплиниран макар и понякога простоватичак ние го обичахме. Той бе лицето на гимназията. Може би не ми прави чест да говоря така. Да да вече се досещатате. Аз съм ученик в тази гимназия. Познавах господин Даскалов. Изключително жалко е, че преди да си отиде той беше един вид нагрубен от мен. Чувсташе се обиден. Знаех го. Когато той дойде да ми се кара трябваше да кажа само едно простичко "Съжалявам господине", а аз стоях и гледах виновно. ДА! Виновен бях. Нямах сили да си призная. А трябваше да намеря. Сега вече е късно. Той си отиде. Утре пак ще вляза в училището. Може би с надежда да го видя някъде. Но той няма да се появи. Студ ще лъха от училищните коридори,тишина ще обземе класните стаи. Няма вече от кого да се страхуваме и въпреки това ще мълчим,защото той заслужава да бъде почетен. Поклон пред светлата му памет!!! Завинаги в сърцата ни!!!

Pleasure

Знаеш ли кое ми доставя огромно удоволствие? Това да пиша за теб. Ти си част от всяко едно мое произведение. Независимо за какво пиша винаги влагам от любовта която изпитвам към теб. Тя е безгранична. Някой дори ми се възхищават. Кое е толкова възхитителното? Не разбирам. Аз просто те обичам. Роден съм за да те обичам! Знаеш ли понякога просто ми се иска не да пиша а да крещя. Толкова са силни чувствата в мен. И напират по всяко едно време. Избиват постоянно. Немога да ги спра. Дори и не искам. Обичам всичко в теб. Усмивката ти,косата ти,тялото ти,очите...сърцето ти. Не искам нищо да променяш в себе си. Ти си моето бебе златно,неземно. Не искам повече да пиша. Уморих се да пиша. Искам да ти говоря. Да се оглеждам в твоите очи дълбоки. Да те усещам близо до мен. Какви ги говоря подяволите. Ти винаги си с мен. Където и да отида. Каквото и да направя първо си мисля за теб. Аз те обичам - обичай ме и ти. Светът е само за нас двамата. Протегнал е ръце и ни чака да се хвърлим в обятията му. Само аз и ти! Никой друг. Всички проблеми бледнеят. И ти го знаеш. Когато си тук при мен виждам, че не те интересува нищо. Забравяш за всичко и сме си само двамата. Щастлива си нали? Нека тогава повторя вечерта в която ти грееше. Нека ти припомня отново колко много те обичам и ти обещавам този път ще бъде още по специално от преди... Обещавам!

Искам те

Искам те! И то точно сега. Имам нужда да те притисна до себе си, да усетя сърцето ти, да знам, че си тук до мен. И не искам да те изпускам. Искам само да те имам за ноща. Да те целувам нежно,да галя изивките на изящното ти тяло,да впия устните си във вечна неумираща целувка. Чувам дъхът ти учестен. Възбуда неизмерна облива нашите тела. Прокарвам леко пръсти по гърба ти, с желание да разкъсам дрехите ти и да ти покажа какво означава да бъдем само двамата. Но не ще бъда нежен. Ще сваля меката ти блузка и ще те те целувам по цялото тяло докато с лекота разкопчавам копчетата на твоето дънки. И ето оставаме почти голи. Телата ни, леко изпотени се притискат едно в друго изразявайки своята неизживяна любов. О не издържам вече трябва да те имам на цяло. С един лек сякаш магически, но всъщност нежен замах отнемам и останалото което те покрива. И ето пред мен се открива голо тяло нежно като коприна, с излъчване на майката природа. И бясно хвърляйки се върху теб започваме една безкрайна любовна игра. Сърцата ни бият лудо, в очите ни пламъци страстни бушуват в тази безкрайна игра, която в един момент позволи ти да се прехвърлиш над мен, да ме погледнеш в очите и.....
Разбирам, че всичко това не се случва в момента. Но ще се случи знам го...

Безсъние

Държи ме безсъние тази нощ. Сякаш нещо липсва в моята празна стая. Снощи тук беше топло и приятно, а сега е празно и студено. Липсват ми нечий прегрътки. Студено ми е. Бих могъл да се завия с безброй меки,дебели завивки и пак няма да бъде достатъчно за да се стопля. Бавно отпивам от чаша с вода. Стоя взирам се в една точка... Лутам се с поглед в тъмното. Притварям леко натежали клепачи с желание да усетя нечий устни...
Напразно... Отварям отново очи и ето жестока самота ме залива сега и натъртва в душата ми, че теб те няма тук при мен в ноща. Но все пак надежда някаква се крие в мен,че може би в леглото мое да е останала някаква част от теб. Насочвам се веднага към него. Лягам по корем притварям отново очи. И ето част останала някаква,аромат от парфюма ти нежен. И сега се питам да заспя ли...? Не! Ще остана буден. Искам да усещам този аромат. До сутринта... До утре... До когато и да е само да бъде до следващия път когато ще те видя отново.

...........

Снощи ти дойде при мен. И като малко бебе легна в моето легло и заспа... Дълго време те гледах. Една мисъл на главата ми бе: "Обичам те!". И тогава си пожелах този момент да продължи възможно най-дълго. О боже можех да те гледам с часове,с дни дори с години. В този момент ти бе най-прекрасна на земята. И сякаш звездичките надничаха през прозореца. Искаха и те на теб да приличат. Да бъдат толкова блестящо красиви и лъчезарни. Но неможеха затова стояха,надзъртаха лекичко през щорите и се питаха защо не си една от тях. А луната леко ги погали с нежен лъч и ги прикани да се върнат към небето. Бях щастлив. Това бе един от най-прекрасните моменти в живота ми. Отпуснал глава до гърдите ти и слушайки ударите на сърцето ти аз притворих очи и се отпуснах. Устните ми заеха форма на лека усмивка. Бях още по щастлив. Ти беше до мен. Ти ти същата в която съм неизмеримо влюбен доживот. Ти си моето бебе! Обичам Те!