Среднощните часовници удариха полунощ. Навън вали пороен дъжд, отмервайки ударите на сърцето ми. Силно бие нали? Седя си сам в стаята, с празна купичка от сладолед и облизвайки последните остатъци си мисля за някаква си провалена среща. Трябваше да бъде перфектната вечер. Да бъдем само аз и ти, да стоим на лека светлина в топлата ми стая, прегърнати, обгърнати от вечността и любовта. Но жестоката реалност смаза красивия момент и го превърна в прах и прати го в небитието. И сега седя си сам отпивам глъдка студена вода и драскам в редовете безбройни. Чувства отново са ме обзели и стоя в мрака и пиша и се моля една провалена среща да стане реална и приказна...
Да беше тук сега...
Няма коментари:
Публикуване на коментар