Държи ме безсъние тази нощ. Сякаш нещо липсва в моята празна стая. Снощи тук беше топло и приятно, а сега е празно и студено. Липсват ми нечий прегрътки. Студено ми е. Бих могъл да се завия с безброй меки,дебели завивки и пак няма да бъде достатъчно за да се стопля. Бавно отпивам от чаша с вода. Стоя взирам се в една точка... Лутам се с поглед в тъмното. Притварям леко натежали клепачи с желание да усетя нечий устни...
Напразно... Отварям отново очи и ето жестока самота ме залива сега и натъртва в душата ми, че теб те няма тук при мен в ноща. Но все пак надежда някаква се крие в мен,че може би в леглото мое да е останала някаква част от теб. Насочвам се веднага към него. Лягам по корем притварям отново очи. И ето част останала някаква,аромат от парфюма ти нежен. И сега се питам да заспя ли...? Не! Ще остана буден. Искам да усещам този аромат. До сутринта... До утре... До когато и да е само да бъде до следващия път когато ще те видя отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар