Тази нощ пак като една друга нещо не ми се спи. Дори на закрито не ми се стои. Искам да излезем на разходка. Макар и малко късно аз знам, че ще ме последваш. И така къде искаш да отидем или не не по добре остави на мен аз ще водя. Първо искам да отидем до плажа. Там ни очаква приказна картина. Луната в цялата си прелест спуска сребристите си лъчи върху спокойното море и образува сребриста пътечка точно за нас двамата. Ето очаква ни хайде върви. Без да те питам те хващам за ръка и тичаме по безкрайната пътечка. Незнам накъде води дори и не ме интересува. Важното е, че сме двамата само аз и ти. Тогава нищо друго няма значение...
Умори ли се вече да тичаме? Надявам се да е така. Сега ще ти предоставя романтика невиждана до сега. С едно щракване на пръсти вече сме в прекрасен снежен пейзаж и отново само ти и аз. И това ни пази от студът - нашата взаимна обич. Но да не губим повече време. Очаква ни нещо прекрасно. Сред ледения пейзаж се издига малка градинка построена от снежинки. По средата ни чака прекрасна маса за двама придружена от скъпо шампанско с ягоди сметана и нежна музика. Сядаме но не за дълго. И двамата опианени сякаш от нежната мелодия, неусещайки се впускаме в бавен, вечен блус за двама...
Време е да те прибера вкъщи. Но няма да вървим, а ще летим сред звездите. По време на полета ще събера звезден прашец и ще изпиша в небето "Обичам те!" за да видят и разберат всички.
Ето пристигнахме до входната ти врата. Време е да лягаш и утре е ден. И ако желаеш може отново да се разходиш с мен... Лека нощ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар