Тази вечер се прибрах рано. Сякаш пусто беше навън. По улицата тук таме се срещаха хора. Прибрах се вкъщи. Влязох в стаята си тихомълком и не пожелах да цъкна лампата дори. Набързо се измъкнах от дрехите си и легнах по гръб в леглото си. Стоях така неподвижен няколко секунди и след това протегнах ръка към меката завивка. Нямах желание да се завивам с нея. Исках просто да я гушна както гушках теб миналата вечер. Притворих натежалите си клепачи и зарових лице в завивката. Търсех някъде познат аромат и ето, че открих такъв. Нежен женски парфюм ме обгърна и за миг бях завладян. В съзнанието ми прехвърчаха искрици моменти. Вече съвсем ясно можех да усетя нежната ти кожа, да прокарам пръсти през меката ти като коприна коса, дори да усетя вкуса на сладката ти целувка и все пак... Липсваш!
Изведнъж отворих очите си рязко. Студ и самота ме завладяха внезапно. Мечтаех в този момент да си до мен, да те притисна до себе си да те целуна нежно по бузката. И след това да заспиш като бебе в моите прегръдки и така да бъде колкото се може по дълго...
Реалноста отново ме разтресе. Усещам студа по силно. Кожата ми настръхна и реших да се покрия с меко одеало. Сгуших се, погледнах към прозореца и си казах: "Това бе един прекрасен сън с отворени очи!" Обърнах се на другата страна, бавно затворих очи и оставих сънят да ме погълне изцяло...
Няма коментари:
Публикуване на коментар