Тази нощ навън е хладно. Излизам на терасата. Мисля да открадна още една цигара и да изпадна в минута спокойствие. Колко е тихо навън. Гледам луната и си представям някъде под ярките и лъчи теб самата в грациозен тайнствен танц. Облечена в коприна и разкош, движейки се леко, пристъпвайки бавно в ноща. Босите ти крачета галят с нежност небесния свод, тялото ти ме кани и сякаш казва "Ела...Ела". Протягам ръка към теб ала немога да те достигна... А толкова много да искам! И изведнъж осъзнавам, че това е както за удавника звездата. Гледайки я. Молейки я за своето спасение. И аз съм удавник корабокруширал на брега на сърцето ти.
И ето минутата свърши връщам се обартно в реалноста. Време е да чуя гласа ти по телефона. Готова ли си? Едно...две...три... Чакам те да вдигнеш....
Ало.........?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар