Посветен на Надя
Навън бе дъждовно. Часът бе някъде към 13:30. Една малка бяла кола спря пред "Младежки Културен Център Бургас" и зачака. След около десетина минути от сградата излезе фигура облечена в черно. Тя се спря за миг,огледа се и се запъти към колата. След като се качи в нея тя тръгна мигновенно и се запъти към табелата с надпис "Поморие". Пътят до града беше пуст и осеян с дупки от които от време на време прехвърчаха пръски дъждовна вода и стряскаха замислената фигура. Не след дълго колата пристигна и спря в центъра на града. Врата се отвори и тъмният силует слезе. Извади кутия цигари, запали една и закрачи по пустите поморийски улици. Не след дълго време стигна до главната улица, повървя още малко и се спря. Свали тъмната си качулка и откри лицето си. В отражението на локвите се откри млад момък. По държанието му си личеше, че не познава града, но въпреки това крачеше доста смело. Изведнъж сякаш нещо го опари. В съзнанието му започнаха да прехвърчат картини и пред него се откри образа на момиче. Очите му се насълзиха...
С трепереща ръка изтри сълзливите си зеници, доизпуши останалата част от цигарата и продължи напред, докато не стигна до брега на морето. Там се взираше дълго в пространството и въпреки празния поглед той виждаше себе си заедно с нея. Виждаше как двамата се бяха прегърнали и си спомняше как страстно я целуваше. Внезапно рязка болка го преряза през гърдите. С ужасен безднадежден крясък се затича наобратно и тичаше така докато краката му не издържаха. В един момент момчето просто се спъна и падна в калта. Беше тичал неопределено време. Въпреки студа и мръсотията той лежеше изморен. Дишаше тежко и нямаше никакви сили да стане. В този миг искаше да я види повече от всичко. Желаеше да зърне лицето на своята любима. Копнееше да я прегърне. Искаше да я погледне в очите и да и каже че я обича...
Изведнъж адреналин нахлу в тялото му. Сръцето му се разтуптя, изправи се рязко и в нищото прокънтя вик:
-НАДЕЖДА!!! КЪДЕ СИ?!?
След което падна на колене и зарови ръце в грозната, черна земя. Неусетно погледа му се изкриви и попадна върху къщата отсреща. Това бе нейният дом. Домът на всичките му мечти. Там живееше тя неговата любов. Някога от тази къща струеше топлина и сигурност, а сега усещаше единствено студ и проста самота.
Момчето бавно се изправи , поизтупа се и се запъти към къщата с крещяща надежда тя да се появи от някъде. Пътят му стигна до оградата. Не посмя да я прескочи. Само леко завъртя глава и се втренчи в прозореца на стаята и. Бавно затвори очи и се върна в една лятна поморийска нощ в която двамата лежаха гушнати. От леко запотените им тела извираше любов и хармония. Въпреки жегата телата им бяха притиснати едно в друго и никой от двамата не искаше да пуска другия от себе си. В този момент покрай него профуча автомобил изпръсквайки го с кална вода. Ето той беше свален обратно в грозната реалност.
Мръсен, чорлав, с пълни очи и празно сърце момчето се насочи към автобусната спирка. Стигна там и зачака. Не се бяха минали и 10 минути и автобуса се зададе тътрейки се бавно по пътя. От отсрещната страна на улицата вървеше една двойка. Изведнъж той осъзна, че това бе тя в ръцете на друг...
Две горещи сълзи прокапаха от очите му и паднаха на земята.
-Обичам те!
Прощепна той поглеждайки към нея, след което се качи в автобуса и замина.
