...........

Не трябваше ли коледа да бъде празника който очакваме с нетърпение? Не трябваше ли всички да бъдат щастливи? Не трябваше ли? Кого трябва да попитам? Към кого да се обърна? Коледния дух не съществува. Няма го. Моля те помогни ни да изчезнем двама. Нека бъда пожертвано нужното. Не ме интересува какво е то. Нека тя бъде щастлива. Моля те! Покажи ми пътя! Аз ще водя. Не ме е грижа колко е страшен и опасен. Не ме е! Грижа ме е в момента само за нея. Искам да я гушна. Искам да и покажа, че не е сама. Няма да позволя тя да бъде сама. Не заслужава това. Има нужда да бъде обичана...
Само за това се моля...

.......

Време спри!Нека не идва утре! Не искам да се събуждам. Искам просто да заспя в прегръдките на мрака и повече да не отворя очи. Нека тя да ме събуди с нежна целувка и да ми каже "Всичко свърши". О господи! Кажи ми, че това е един кошмар. Просто един лош сън. Събуди ме! Моля те! Немога повече. Изгарям от болка. Чувство на дълбока тъга ме обзема. Защо е нужно да се мъчим. Помогни ни да бъдем заедно! Само това. Аз знам пътя,аз ще водя. Отнеми всичко друго от мен,но не ми отнемай любовта. Защото всичко останало е незначително пред нея. Нейната красота,нейните очи, нейните устни, нейните коси, нейните ръце, нейните прегръдки, нейните целувки, моментите с нея, начина по който ме оценя тя. Тя! Тя! Тя! Само ТЯ!!! Надежда е нейното име. И надежда носи в моето сърце. Тя стопли душата ми. Тя отне мрака в нея. Тя е всичко за мен. Обичам я и това не ше се промени.

Къде си?!?

Празен... Самотен... Сърце съшо толкова празно без капчица емоция в него. В съзнанието само един образ-твоят. Нищи друго не виждам. Сляп,глух,лутащ се безнадеждно в тъмното. И с половин сърце в гърдите аз обикалям и търся другата половина. Защото липсва. А тя крещи "Обичам Те!" някъде там в далечината. Обречен в студа вървя и продължавам да търся. Оглеждам се нервно в очакване от някъде да се покаже твоето лице, от някъде да ме докоснат твоите ръце... Да усетя себе си в твоите прегръдки... Студено е. Глухи крясъци изричам аз. Къде си?!?
Вледенен напълно. Жаден за твоите устни... Съзнанието ми казва "Недей ще боли!".
Има ли вече значение? Ще боли повече без нея.
И аз не ще спра да те търся...

Писмо до теб!

Добър вечер съкровище. Ето едно писмо до теб. Писмо за чувства и емоций. Нашите емоций. Но... не съвсем. Празниците пристигат. Всички вече са в коледно настроение и очакват празниците с нетърпение. Но не и аз. Представях си всичко това преизпълнено с жизненост. Трябваше двамата с теб да усетим заедно коледния дух и да изпитаме една незабравима емоция. Нашата емоция. Заедно! А сега една мечта се превърна в бял прашец разпилял се сред коледни снежинки. И ето усещам как ще бъда сам на бъдни вечер. И още по-самотна ще бъде моята душа. И със свещичка в ръката си, застанал пред коледното дърво ще се помоля на бог да бди винаги над теб и да се грижи за теб. Може би съм малко грешен и не винаги прав. Но аз те обичам и искам да бъда мъжът в твоето сърце. Не искам да се превърна в минало, а в бъдеще. Аз знам, че държа един малък свят в ръцете си. Свят за нас двамата. Обичам те!
Този път съм по силен от всякога. Може да съм паднал. Но се качвам по бързо от всякога. Твоя принц на бял кон пристига... Зашото те обича още по силно от преди. Той знае, че и ти го обичащ...

Любов и кратка самота

Тихо е. Чувствам се абсолютно сам. Вървя по тъмни и пусти улици. Единственият звук е на падащите леки капчици дъждец. Изведнъж спирам на един кръстопът за да се огледам за теб,а ти липсваш. Искам да си тук а всъщност знам, че си толкова далеч от тук. Няма шанс да те видя. Без да се замислям избирам отново път и тръгвам. Търся те с очи в тишината. Провиквам се в нищото, твоето име изричам аз и на глас и на ум. И все повтарям "Обичам те съкровище!". И глух е моят глас в тъмата грозна. И също толкова са глухи стъпките ми черни и безлични. Но НЕ!
Стига с този тъмен и мрачен сън. Жив съм аз. Виж съм все още. И съм тук чакайки те с отворени ръце, с роза на дланите ми да се прибереш обратно тук. Аз зная, че ти ме обичаш. Зная, че повече от всичко на този свят да вървиш с човек отварящ всяка порта на живота. И аз самият като мистичен джентълмен пазач отварям тези порти. И сега отварям поредната но сам. И застанал от пред, притаил дъх в очакване на теб - единствена и неповторима в моя живот!
Обичам те!!!