Празен... Самотен... Сърце съшо толкова празно без капчица емоция в него. В съзнанието само един образ-твоят. Нищи друго не виждам. Сляп,глух,лутащ се безнадеждно в тъмното. И с половин сърце в гърдите аз обикалям и търся другата половина. Защото липсва. А тя крещи "Обичам Те!" някъде там в далечината. Обречен в студа вървя и продължавам да търся. Оглеждам се нервно в очакване от някъде да се покаже твоето лице, от някъде да ме докоснат твоите ръце... Да усетя себе си в твоите прегръдки... Студено е. Глухи крясъци изричам аз. Къде си?!?
Вледенен напълно. Жаден за твоите устни... Съзнанието ми казва "Недей ще боли!".
Има ли вече значение? Ще боли повече без нея.
И аз не ще спра да те търся...
Няма коментари:
Публикуване на коментар