Тихо е. Чувствам се абсолютно сам. Вървя по тъмни и пусти улици. Единственият звук е на падащите леки капчици дъждец. Изведнъж спирам на един кръстопът за да се огледам за теб,а ти липсваш. Искам да си тук а всъщност знам, че си толкова далеч от тук. Няма шанс да те видя. Без да се замислям избирам отново път и тръгвам. Търся те с очи в тишината. Провиквам се в нищото, твоето име изричам аз и на глас и на ум. И все повтарям "Обичам те съкровище!". И глух е моят глас в тъмата грозна. И също толкова са глухи стъпките ми черни и безлични. Но НЕ!
Стига с този тъмен и мрачен сън. Жив съм аз. Виж съм все още. И съм тук чакайки те с отворени ръце, с роза на дланите ми да се прибереш обратно тук. Аз зная, че ти ме обичаш. Зная, че повече от всичко на този свят да вървиш с човек отварящ всяка порта на живота. И аз самият като мистичен джентълмен пазач отварям тези порти. И сега отварям поредната но сам. И застанал от пред, притаил дъх в очакване на теб - единствена и неповторима в моя живот!
Обичам те!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар