.......

Време спри!Нека не идва утре! Не искам да се събуждам. Искам просто да заспя в прегръдките на мрака и повече да не отворя очи. Нека тя да ме събуди с нежна целувка и да ми каже "Всичко свърши". О господи! Кажи ми, че това е един кошмар. Просто един лош сън. Събуди ме! Моля те! Немога повече. Изгарям от болка. Чувство на дълбока тъга ме обзема. Защо е нужно да се мъчим. Помогни ни да бъдем заедно! Само това. Аз знам пътя,аз ще водя. Отнеми всичко друго от мен,но не ми отнемай любовта. Защото всичко останало е незначително пред нея. Нейната красота,нейните очи, нейните устни, нейните коси, нейните ръце, нейните прегръдки, нейните целувки, моментите с нея, начина по който ме оценя тя. Тя! Тя! Тя! Само ТЯ!!! Надежда е нейното име. И надежда носи в моето сърце. Тя стопли душата ми. Тя отне мрака в нея. Тя е всичко за мен. Обичам я и това не ше се промени.