ОБИЧАМ ТЕ!!!

УТРЕ ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНА КАКТО НИКОГА ДО СЕГА!!!
ОБИЧАМ ТЕ!!!

Забравена целувка

Тук е... При мен е. Върви неотлъчно с мен. Ах този прекрасен спомен ме гони. Но аз съвсем не го отблъсквам. Напротив! Приемам го с отворени обятия. Нямам дори сили да го изгоня. Нещо красиво... Как бих могъл... Не не! Нека ме преследва до край. Искам го! Желая го! Припомня ми една силна любов. И кръв гореща тече в моите вени и сърцето ми още по горещо в твоите ръце тупти и с всеки удар казва "Обичам те!".
И все така не спира да ме гони този спомен. Не спира...не спира...
Не искам да спира. Носи ми част от твоята душа. Може би за кратко, но аз съм щастлив. И една страстна прегръдка ми липсва сега и една забравена отдавна целувка искам да усетя отново... както я усетих скоро.
Обичам те...

САМ! САМ! САМ! ;(

Какво сгреших? Какво направих? Пожелах си едно единствено нещо и то беше любов. Получих я. А сега какво? Виждам я! Усещам я! А немога да я докосна. Немога да бъда с нея. Вече е твърде късно. Обичам я!!! Защо отровата на раздялата трябва да тече във вените ми. И всеки ден тя ме убива бавно и мъчително. Само тя единствента може да ме излекува. Само нейните целувки могат да ми върнат всичко обратно. Защотот тя за мен е всичко. Затова сега казвам на теб, моята любов... Всеки ден аз умирам бавно. Паднал в прахта от спомени, сломе уморен. Протягам ръце всеки ден към теб и се опитвам да те стигна. Но в края на деня аз отново съм паднал долу. И отново съм същия самотник...

Розовите очила

Помниш ли розовите очила които носихме докато бяхме заедно? Защо ги свали? Трябваше ли? В един миг ти ги захвърли настрана и започна да гледаш в друга посока. Но спокойно аз все още ги пазя. Вдигнах ги от прахта и ги скрих в сърцето си, а своите оставих, тайно, без да знаеш в твоето. Затова сега виж намери ги и ги сложи. Виж света през моите очи. Как когато ги носиш сама те вече губят своята магия и от розови стават сиви и безполезни. За тях се искат двама така са създадени те - от теб самата. Помня деня в който се роди идеята за тях. Помня, че влетях при теб и те прегърнах и те притиснах силно до себе си. След което те целунах така, че да не забравиш никога тази целувка. Помниш сигурен съм. Неможеш да забравиш. Ти бе щастлива. Грееше от щастие. А сега? Като една самотна звезда блестиш със старият блясък от хубавите спомени. А аз просто всяка нощ протягам ръка към небето и се опитвам да те стигна. Но немога твърде си високо. Слез по надолу за да те хвана. Нека и аз се кача горе за да блестим двамата. За да греем пред света, защото това заслужаваме.

Умора

Уморих се да бъда тъжен и вечно унил. Уморих се да вървя безцелно. Защо се лутам след като знам каде е щастието? То е точно пред мен. Почти мога да го докосна, ала когато се опитам да го сграбча с ръце...то изчезва оставяйки след себе си само сив прашец и спомени горещи.
Уморих се вече да тичам. Искам да се спра, да отпусна глава върху нежната и гръд и да знам, че всичко е свършило... Искам да усета тишината, края на страданието и болката. Омръзна ми!!! Вече яд напира в мен. Аз съм отговорен за стореното нека бъда наказан,унижен,сломен - почти убит... Само болката да си отиде да бъде изтрита от моето сърце и да остане само щастие. И ако моето наказание е да обичам само нея, аз ше го понеса. Ще издържа тежките бичове тъгата, ще понеса парещатата болка на самотата. Ще бъда гол и бос, унищожен почти в мъченията тежки. Но не ще спра да дишам, защото знам, че тя ще ми върне живота. С една единствена целувка ще запали искрата и само с един единствен поглед ще ме вдигне от пепелта. А до тогава кротко като спяща птица жар ще почивам тихо някъде там и ще чакам вечно ако трябва, но знам, че тя за мен е единствен божествен ангел...

Самота в искрите

Време е! Настъпва момента в който часовниците ще ударят полунощ и ще отбележат започването на новата година. Всички вече трескаво очакват пристигането и... 3...2...1..
Какво се случи току що? Дори и аз не разбрах. Група хора лееха шамапнско в чаши, вдигаха наздравици, поздравяваха се един друг... Влюбените се прегръщаха. Те всички бяха щастливи. Гледах ги. Завиждах им. В ръцете им гореше бенгалски, цветен огън, символ на надежда и щастие. В небето хвърчаха светлини, чуваха се гръмове. Всички гледаха нагоре. И аз гледах там. Търсех щастие в искрите, а виждах единствено самота.
Защото теб те нямаше! Защото теб търсих в този миг! Но те нямаше...
И въпреки всичко надеждата ме сви под сърчицето и ми каза: "Може да се появи!"
Погледнах само небето изпратих една въздушна целувка и едно "Обичам те!" извиках в мрака... Вятъра повя в отговор и сякаш ми донесе част от теб, от твоята душа. И за миг аз бях по щастлив от всички на света.