САМ! САМ! САМ! ;(

Какво сгреших? Какво направих? Пожелах си едно единствено нещо и то беше любов. Получих я. А сега какво? Виждам я! Усещам я! А немога да я докосна. Немога да бъда с нея. Вече е твърде късно. Обичам я!!! Защо отровата на раздялата трябва да тече във вените ми. И всеки ден тя ме убива бавно и мъчително. Само тя единствента може да ме излекува. Само нейните целувки могат да ми върнат всичко обратно. Защотот тя за мен е всичко. Затова сега казвам на теб, моята любов... Всеки ден аз умирам бавно. Паднал в прахта от спомени, сломе уморен. Протягам ръце всеки ден към теб и се опитвам да те стигна. Но в края на деня аз отново съм паднал долу. И отново съм същия самотник...