Умора

Уморих се да бъда тъжен и вечно унил. Уморих се да вървя безцелно. Защо се лутам след като знам каде е щастието? То е точно пред мен. Почти мога да го докосна, ала когато се опитам да го сграбча с ръце...то изчезва оставяйки след себе си само сив прашец и спомени горещи.
Уморих се вече да тичам. Искам да се спра, да отпусна глава върху нежната и гръд и да знам, че всичко е свършило... Искам да усета тишината, края на страданието и болката. Омръзна ми!!! Вече яд напира в мен. Аз съм отговорен за стореното нека бъда наказан,унижен,сломен - почти убит... Само болката да си отиде да бъде изтрита от моето сърце и да остане само щастие. И ако моето наказание е да обичам само нея, аз ше го понеса. Ще издържа тежките бичове тъгата, ще понеса парещатата болка на самотата. Ще бъда гол и бос, унищожен почти в мъченията тежки. Но не ще спра да дишам, защото знам, че тя ще ми върне живота. С една единствена целувка ще запали искрата и само с един единствен поглед ще ме вдигне от пепелта. А до тогава кротко като спяща птица жар ще почивам тихо някъде там и ще чакам вечно ако трябва, но знам, че тя за мен е единствен божествен ангел...