1 Month with you

Както си стоях ей тука в мойта стая. И си казах така и така няма какво да правя защо пък да не напиша нещо. Нещо за теб. Все пак измина един месец а аз нищичко не съм публикувал тук. Мисля, че е време. Пък и обичам да пиша за теб. Ти си моето вдъхновение все пак. Както и да е нека да помисля какво мога да кажа. Общо взето нищо. Първия месец измина сега предстои втория. Обещавам ти да бъде още по-страхотен от първия. Изпълнен с невъобразимо много романтика. С моменти спиращи дъхът ти и спомени поставящи щастие в очите ти и радост в сърцето. Дори боговете биха завидели. И как няма. Аз съм твой роб на сърцето ти завинаги. Аз съм твой пленник на очите ти завинаги. Аз ще те обичам докато звездите не изчезнат от небето и докато слънцето не спре да свети...
P.S. I LOVE U

............

Всеки художник си има муза. Всеки рисува със свой собствен стил и никой друг неможе да го имитира защото, е уникален. Е господ не ми е дал възможноста да творя върху платното. Но мисля, ще имам възможност да нарисувам нещо красиво. Ще се опитам да творя направо в представите ти. Ще нарисувам картина каквато е отвъд представите дори и най-великите художници. И ето започвам да рисувам. На пръв поглед картината е много проста: езеро само един бряг. Лек ветрец повява от време на време носейки със себе си шепота на любовта. Момче и момиче седят на брега потопили краката си във водата гледайки залеза. До тук добре, но картината е все още твърде обикновенна, някак си безцветна. Хмм... Имам решение на въпроса. Взимам палитрата и смесвам цвета на любовта и цвета на вечността. Полученото нанасям по цялата картина и ето какво се получва. Картината оживява пред очите ти. Гледай какво се получава. В цялата спокойна обстановка и изгряващотото слънце изведнъж момичето се обърна към момчето целуна го загадъчно и му прошепна тихичко на ушенце "Обичам те!" В този момент живота му придоби друг смисъл за него на света бяха останали само те двамата. Той се обърна погледна я с поглед който казваше "Ти си ми всичко на този свят!", целуна я и и каза:" Чуваш ли сърцето ми което бие за теб? Чуваш ли как с всеки удар то създава ритъм който шепне обичам те. Усещаш ли как този ритъм омтерва безкрайното време. Да да точно така. Времето с теб е безкрайно и така ще си остане.........
Немога да рисувам по добре от това. Но едно мога със сигурност и това е да продължа да ти показвам колко много те обичам!

;( ;( ;( ;(

Снощи стоях взирах се в нищото на красивия пейзаж. И с всяка част от секундата осъзнавах, че в тази кратинка липсваше нещо. Или не не... Липсваше някой. Липсваше ТИ!!! Дори сякаш природата не желаеше нашето присъствие. Вятъра тихо шепнеше "Вървете си!". Небето беше озарено от падащи звезди отмерващи падането на твоите сълзи. Дори огънят не искаше да гори. Някакви бегли пламъчета пробягваха насам натам търсейки път към своето бягство сред дирите на ветреца. Мрака ни завладяваше,а природата отчаяно търсеше твоето присъствие. Последен зов... Няма те...
...Кап...Кап... Две сълзи паднаха на пясъка близо до слабо блещукащия огън. Всички очакваха изгрева... Аз очаквах твоето лице да изгрее от някъде,защото ти си моят изгрев всеки ден.
Обичам те!