............

Всеки художник си има муза. Всеки рисува със свой собствен стил и никой друг неможе да го имитира защото, е уникален. Е господ не ми е дал възможноста да творя върху платното. Но мисля, ще имам възможност да нарисувам нещо красиво. Ще се опитам да творя направо в представите ти. Ще нарисувам картина каквато е отвъд представите дори и най-великите художници. И ето започвам да рисувам. На пръв поглед картината е много проста: езеро само един бряг. Лек ветрец повява от време на време носейки със себе си шепота на любовта. Момче и момиче седят на брега потопили краката си във водата гледайки залеза. До тук добре, но картината е все още твърде обикновенна, някак си безцветна. Хмм... Имам решение на въпроса. Взимам палитрата и смесвам цвета на любовта и цвета на вечността. Полученото нанасям по цялата картина и ето какво се получва. Картината оживява пред очите ти. Гледай какво се получава. В цялата спокойна обстановка и изгряващотото слънце изведнъж момичето се обърна към момчето целуна го загадъчно и му прошепна тихичко на ушенце "Обичам те!" В този момент живота му придоби друг смисъл за него на света бяха останали само те двамата. Той се обърна погледна я с поглед който казваше "Ти си ми всичко на този свят!", целуна я и и каза:" Чуваш ли сърцето ми което бие за теб? Чуваш ли как с всеки удар то създава ритъм който шепне обичам те. Усещаш ли как този ритъм омтерва безкрайното време. Да да точно така. Времето с теб е безкрайно и така ще си остане.........
Немога да рисувам по добре от това. Но едно мога със сигурност и това е да продължа да ти показвам колко много те обичам!