Трепет

Трепет винаги ще кръжи около нас. Трепет на безкрайната любов. Една целувка отдавна забравена помежду ни отново породи се. Аз знаех, че ти ще ме целунеш. Знаех го! От толкова много време исках да го направя ето отдаде ми се шанса. Направих го. И с една такава лекота усетих аз устните ти. Усетих как пеперудките в стомахчетата ни запърхаха от радост. Цвят струеше от нас. Очите ни светеха като искрици. Не исках да спирам просто не исках. Но исках и след това да знам, че отново ще съществува голямото "ние". Исках да знам, че не беше просто една единствена нощ. Кажи ми кога пак ще бъдем заедно?
Кога пак ще успеем да се насладим на страста помежду ни? Кога пак ще си бъдем като семейство? Омръзна ми искам те и то сега не ме интересува нищо!!!

Мислех си

Мислех си, че мога без теб да живея.
Мислех си, че мога сам да копнея.
Но уви без теб немога да дишам дори.
Колко нощи безсънни аз съм преживял?
Колко дни наред аз се лутах празен
без капчица щастие в душата.
Исках аз да те прегърна
Исках аз да те целуна,но
съдбата ден по ден жестоко
ми забиваше юмруци тежки в сърцето.
Тъпчи тъпчи ме съдва но моята Надежда не ще
никога умре.
И аз завинаги ще я обичам нея и никой
не ше ме спре.