Забравен

Забравен сякаш от бога. Отхвърлен от всякаква надежда...
Аз съм архитект на собственото си пропадане. Като на кино сякаш съм аз, Но твърде реално е то. И всеки път когато гледам... боли. Някои кадри се забиват като игли в сърцето ми. А в края на сцената аз съм се превърнал в черна бездушна пепел. Но само една какпка любов ме връща към живот отново. Само една твоя усмивка е достатъчна за да грейна отново аз. Иначе бих бил само прах разнасян от вятъра...
Моля ТЕ!!! Разпилей ме навсякъде! Разнеси моята греховна и тъжна душа над облаците дъждовни. Нека света види мрачната качулка паднала над мен. Нека света получи един ужасно мрачен ден. Но на теб... Нека бъде подарен един прекрасен миг от светлина. Нека бъдеш обгърната от цветна дъга от радости и мечти. Може да не гледам, но искам просто да знам... че тя е щастлива. Бих откъснал слънчев лист хартия и там бих написал "обичам те моя Надежда". Ще страдам дълго, зная аз. Колкото е нужно да изкупя греха си. Но моля те прости ми един ден. Прости ми за да бъдем заедно отново. Спомни си за мен в лош момент. И ако имаш нужда повикай ме. А аз ще долетя от света на самотата и ще те прегърна и ще те целуна и ще полетим към дома на вечната любов.

Посветено на Надежда Стойчева.

В преследване на мечтата

Живота е един сблъсък на мечти. Въпроса е коя да поставим на първо място пред всички останали. Аз имах мечта да опозная истинската любов. И тази мечта стана реалност. Сега гоня мечтата да я запазя. Може би ще бъде трудно, но вярвам, че ще се случи. И най-вече вярвам в това, че тя ще успее. А дали аз ще успея заедно с нея това зависи единствено и само от моята личност. Хубавото е, че се вижда лъч светлина или иначе казано Надежда. Това е единственото нещо от което имам нужда в момента. И най-голямата надежда ми я дава тя жената на моя живот. А вяра трябва да дам сам на себе си за да мога да получа и вяра от нейна страна.
Мечтата за един по добър живот с нея е на първо място. Няма нищо по истинско от това което се боря сега да се случи. Никога не е имало...

Мой свят

За какво мечтаете всяка сутрин когато се събудите? Какво ви липсва?
Аз мога да ви кажа какво ми липсва на мен - абсолютно нищо. Имам най-ценното нещо в моя живот и това е тя. Много хора се събуждат радвайки се на слънцето, на вятъра, на небето. Аз често ги пропускам. За мен денят започва с нейното лице. То е моето слънце.
Понякога слънцето се скрива и става облачно. Понякога дори гръмотевици трещят. Но на мен ми харесва. Не обичам дните в които е дъждовно. Кара ме да бъда тъжен и аз. Тя е моят свят. Тя ми носи въздуха. Тя ме кара да се чувствам жив. Без нея всичко би пропаднало и аз ще остана върху гола и суха земя...
Не бих искал това да се случва. Не бих искал да остана сам...

Мой свят

За какво мечтаете всяка сутрин когато се събудите? Какво ви липсва?
Аз мога да ви кажа какво ми липсва на мен - абсолютно нищо. Имам най-ценното нещо в моя живот и това е тя. Много хора се събуждат радвайки се на слънцето, на вятъра, на небето. Аз често ги пропускам. За мен денят започва с нейното лице. То е моето слънце.
Понякога слънцето се скрива и става облачно. Понякога дори гръмотевици трещят. Но на мен ми харесва. Не обичам дните в които е дъждовно. Кара ме да бъда тъжен и аз. Тя е моят свят. Тя ми носи въздуха. Тя ме кара да се чувствам жив. Без нея всичко би пропаднало и аз ще остана върху гола и суха земя...
Не бих искал това да се случва. Не бих искал да остана сам...

Трепет

Трепет винаги ще кръжи около нас. Трепет на безкрайната любов. Една целувка отдавна забравена помежду ни отново породи се. Аз знаех, че ти ще ме целунеш. Знаех го! От толкова много време исках да го направя ето отдаде ми се шанса. Направих го. И с една такава лекота усетих аз устните ти. Усетих как пеперудките в стомахчетата ни запърхаха от радост. Цвят струеше от нас. Очите ни светеха като искрици. Не исках да спирам просто не исках. Но исках и след това да знам, че отново ще съществува голямото "ние". Исках да знам, че не беше просто една единствена нощ. Кажи ми кога пак ще бъдем заедно?
Кога пак ще успеем да се насладим на страста помежду ни? Кога пак ще си бъдем като семейство? Омръзна ми искам те и то сега не ме интересува нищо!!!

Мислех си

Мислех си, че мога без теб да живея.
Мислех си, че мога сам да копнея.
Но уви без теб немога да дишам дори.
Колко нощи безсънни аз съм преживял?
Колко дни наред аз се лутах празен
без капчица щастие в душата.
Исках аз да те прегърна
Исках аз да те целуна,но
съдбата ден по ден жестоко
ми забиваше юмруци тежки в сърцето.
Тъпчи тъпчи ме съдва но моята Надежда не ще
никога умре.
И аз завинаги ще я обичам нея и никой
не ше ме спре.

Рай

Поисках аз да слезе раят на земята,
а всъщност сам се горе бях качил.
Ангел нежен с името Надежда аз видях и
мигом с нея аз се запознах.

Понесохме се двама с нея
над розовите облаци в безкрая
и накрая така и не разбрах кога аз
земният глупак в нея бях се влюбил.

Но влюби се и тя във мен и
ето, че дойде и злощастният ни ден
когато съдбата раздели ни и
подяволите любовта ни прати.

Моментало бях изгонен аз
от святата земя. И без любов останах
чак до сега.

Остана ми само спомен прекрасен
с дъх на свежа самота.
И една рана нежна
грозно кърви сега.