Забравен

Забравен сякаш от бога. Отхвърлен от всякаква надежда...
Аз съм архитект на собственото си пропадане. Като на кино сякаш съм аз, Но твърде реално е то. И всеки път когато гледам... боли. Някои кадри се забиват като игли в сърцето ми. А в края на сцената аз съм се превърнал в черна бездушна пепел. Но само една какпка любов ме връща към живот отново. Само една твоя усмивка е достатъчна за да грейна отново аз. Иначе бих бил само прах разнасян от вятъра...
Моля ТЕ!!! Разпилей ме навсякъде! Разнеси моята греховна и тъжна душа над облаците дъждовни. Нека света види мрачната качулка паднала над мен. Нека света получи един ужасно мрачен ден. Но на теб... Нека бъде подарен един прекрасен миг от светлина. Нека бъдеш обгърната от цветна дъга от радости и мечти. Може да не гледам, но искам просто да знам... че тя е щастлива. Бих откъснал слънчев лист хартия и там бих написал "обичам те моя Надежда". Ще страдам дълго, зная аз. Колкото е нужно да изкупя греха си. Но моля те прости ми един ден. Прости ми за да бъдем заедно отново. Спомни си за мен в лош момент. И ако имаш нужда повикай ме. А аз ще долетя от света на самотата и ще те прегърна и ще те целуна и ще полетим към дома на вечната любов.

Посветено на Надежда Стойчева.