Розовите очила

Помниш ли розовите очила които носихме докато бяхме заедно? Защо ги свали? Трябваше ли? В един миг ти ги захвърли настрана и започна да гледаш в друга посока. Но спокойно аз все още ги пазя. Вдигнах ги от прахта и ги скрих в сърцето си, а своите оставих, тайно, без да знаеш в твоето. Затова сега виж намери ги и ги сложи. Виж света през моите очи. Как когато ги носиш сама те вече губят своята магия и от розови стават сиви и безполезни. За тях се искат двама така са създадени те - от теб самата. Помня деня в който се роди идеята за тях. Помня, че влетях при теб и те прегърнах и те притиснах силно до себе си. След което те целунах така, че да не забравиш никога тази целувка. Помниш сигурен съм. Неможеш да забравиш. Ти бе щастлива. Грееше от щастие. А сега? Като една самотна звезда блестиш със старият блясък от хубавите спомени. А аз просто всяка нощ протягам ръка към небето и се опитвам да те стигна. Но немога твърде си високо. Слез по надолу за да те хвана. Нека и аз се кача горе за да блестим двамата. За да греем пред света, защото това заслужаваме.