Време е! Настъпва момента в който часовниците ще ударят полунощ и ще отбележат започването на новата година. Всички вече трескаво очакват пристигането и... 3...2...1..
Какво се случи току що? Дори и аз не разбрах. Група хора лееха шамапнско в чаши, вдигаха наздравици, поздравяваха се един друг... Влюбените се прегръщаха. Те всички бяха щастливи. Гледах ги. Завиждах им. В ръцете им гореше бенгалски, цветен огън, символ на надежда и щастие. В небето хвърчаха светлини, чуваха се гръмове. Всички гледаха нагоре. И аз гледах там. Търсех щастие в искрите, а виждах единствено самота.
Защото теб те нямаше! Защото теб търсих в този миг! Но те нямаше...
И въпреки всичко надеждата ме сви под сърчицето и ми каза: "Може да се появи!"
Погледнах само небето изпратих една въздушна целувка и едно "Обичам те!" извиках в мрака... Вятъра повя в отговор и сякаш ми донесе част от теб, от твоята душа. И за миг аз бях по щастлив от всички на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар