вторник, 6 октомври 2009 г.

Загуба

Какво се случва със светът подяволите? Някой може ли да ми обясни. Хора падат и умират пред очите ми. И то велики хора. С какво са заслужили смъртта си? Защо трябва да страдат техните близки? Не разбирам. А може би и не искам да разбирам защо. Ето ще дам пример. Вчера 17:00 часа почина заместник-директора на ГРЕ Раковски. Името му бе Рафаил Даскалов - голямо име. Запомнило се в нашите очи умове и сърца. Строг,дисциплиниран макар и понякога простоватичак ние го обичахме. Той бе лицето на гимназията. Може би не ми прави чест да говоря така. Да да вече се досещатате. Аз съм ученик в тази гимназия. Познавах господин Даскалов. Изключително жалко е, че преди да си отиде той беше един вид нагрубен от мен. Чувсташе се обиден. Знаех го. Когато той дойде да ми се кара трябваше да кажа само едно простичко "Съжалявам господине", а аз стоях и гледах виновно. ДА! Виновен бях. Нямах сили да си призная. А трябваше да намеря. Сега вече е късно. Той си отиде. Утре пак ще вляза в училището. Може би с надежда да го видя някъде. Но той няма да се появи. Студ ще лъха от училищните коридори,тишина ще обземе класните стаи. Няма вече от кого да се страхуваме и въпреки това ще мълчим,защото той заслужава да бъде почетен. Поклон пред светлата му памет!!! Завинаги в сърцата ни!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар