Защо погребах всичко дълбоко в себе си? Защо се промених толкова много? Превърнал съм се в безчувствено създание...непоказващо емоцийте си, чувствата си, сърцето си на заобикалящите го. Всичко в мен излъчва тъга и студенина. Преди радвах околните със своите емоций. Макар и на моменти малко смешен и леко глуповат винаги успявах да накарам всеки да покаже усмивката си било то да ми се подиграва или просто да се порадва на това да блестиш въпреки всичката „тъпотия” която тегне над този свят. Искам отново да бъде така. Но вече: „Не си по-различен от останалите” каза ми едно розово ангелче дошло откъм земята на щастието и светлината. Искам само да му благодаря за тези думи, защото те идват от неговото сърчице изпълнено с любов и светлина. Аз предадох добротата на това ангелче два пъти, но то никога не ме предаде. Господи! Благодаря ти, че я прати при мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар