В днешния ден реших да поизляза навън, но не с приятели не за да се забавлявам, а просто да остана за момент със себе си. Искаше ми се просто да преосмисля всичко в главата си. И седейки на една пейка случайно отрсреща на алеята стояха момче и момиче,очевидно влюбени един в друг. Личеше си,че се обичат,защото всеки който погледнеше към тях някак си се зареждаше с тяхното щастие и тяхната любов и на лицето му застиваше в усмивка. Гледах ги доста време. Наблюдавах техните жестове, искричките заредени с тяхната тръпка прехвърчащи помежду им. О боже! Как да не им завиждаш. Чувстват се толкова живи и истински. Те не ходят те летят. Не с крила а със сила надхвърляща пределите на нормалното. Създавайки един свят само за тях двамата поставящ граница между доброто и злото създавайки тяхната вътрешна неразрушима връзка. Сам съм! И какво от това. Има други които се обичат това е важното . Може би не е дошло моето време. Може би е дошло. Надявам се денят да дойде скоро. Надявам се денят да бъде утре.
Ако ще е утре нека по това време ме озари една жълта звездичка и да ми покаже,че не съм сам на този свят и че винаги има надежда...
Няма коментари:
Публикуване на коментар