..........

Липсваш ми ужасно много. Немога да го скрия а дори и не искам. И затова сега си седя в стаята на тъмно и се опитвам да намеря някакви частици останали от теб. Седях така неподвижен минута време и след дълготрайни опити да съставя твоят образ реших, че искам помощ. Леко се придвижих към леглото което стоеше така празно. Притворих очите си и зарових лице в мекия юрган. Лек аромат на парфюма ти нежен долових. Но не ми бе достатъчно. Исках още. В миг се сетих за меката възглавница върху която лежеше твоето тяло. Скочих от леглото като упарен и се втурнах към гардероба и с трясък глух отворих вратите. Веднага я съзрях и я притиснах до себе си. Бях я притиснал здраво,силно до себе си! Молейки се да се появиш. Исках да те гушна. Толкова много толкова силно. В този момент краката ми не издържаха. И ето аз паднах на колене все още стискайки възглавницата в прегръдките си...
Исках да легна и да заспя... Но неможех... Исках да преместя времето напред... Непосилно за мен.
НЕ! Аз ще бъда силен! И ще изтърпя времето в което те няма. И когато се върнеш... Обещавам да те чакам с червена роза в ръка...